Порок е всяко отклонение от стандарта за породите кучета.

Определение за порок в стандарта на куче.

Всяко отклонение от определени признаци, записани в стандарта за дадена порода кучета, се разглежда като порок и се наказва при провеждането на състезания и изложения според степента на неговата изразеност.

"Сериозни пороци" са тези отклонения от съществуващия стандарт, които влияят негативно на работните качества на кучето.

"Пороци на ушите" са уши разположени встрани, твърде ниско, полувисящи, разтворени встрани, стоящи отпуснати.

"Пороци на зъбния апарат" са отклонения от зъбната формула или на захапката.

Срещат се значителни пороци в пигментацията на животните, понижена обща издръжливост,

Дисквалифициращи пороци.

• - Кучета, имащи слаб характер, хапещи или психично неуравновесени.
• - Кучета с дисплазия на тазобедрените стави.
• - Кучета с деформация на ушите и опашката.
• - Кучета с вродени пороци.
• - Отклонение над 1 см от ръста, предвиден в стандарта.
• - Албинизъм.
• - Бял косъм, даже ако очите и ноктите са тъмни.

Тази тема е доста специфична и специална, като конкретни указания за своята порода куче може да получите от Вашия кинологичен клуб, особено ако се подготвяте за изложение или състезание.

Определяне сроковете и стадиите на бременност при кучето.

Срокове на бременността.

Нормално протичащата бременност при кучетата продължава обикновено за срок от около 61 - 66 дни, макар че в зависимост от породата са възможни незначителни отклонения от 2 - 3 дни в едната или другата посока.

Бременността може да се определи и на по-ранни от горните срокове с помощта на лабораторни изследвания на кръвта за хормона релаксин.

Да се диагностицира бременност с ултразвук е възможно след 21 - 24 ден (около 3 седмици). На екрана на ултразвуковия апарат добре се виждат околоплодните мехури със зародишите в тях. За да се прецени жизнеспособността на зародишите е добре ултразвуковото обследване да се извършва на по-късен етап от бременността.

Стадии на бременност при кучето.

На ранните етапи на бременността е трудно да се забележат някакви съществени промени в състоянието на Вашия питомец. В някои случаи на 2 - 3-тата седмица може да се забележи апатия и сънливост.

Към края на първия месец (25 - 30 ден) кожата в областта на млечните жлези набъбва и жлезите стават ясно видими, а при кучетата със светла кожа, стават ярко розови. Увеличава се корема в областта зад ребрата. Но това не винаги се случва.

Три седмици преди раждането теглото на бременното куче започва рязко да се увеличава. Между 38 - 45 ден (6 - 7-ма седмица) могат да се идентифицират костите на черепа и ребрата на ембриона, а също и да се опипват отделните плодове в матката.
-------------------------------------------------

Дали е бременно Вашето куче?

Забременяване на куче.

Когато стане въпрос за чифтосване, кучетата могат да бъдат много дискретни – и доста неподбиращи – затова може и да не разберете, дали е бременно Вашето куче и че Ви предстои да имате кученца.

  

Има редица признаци, за които да следите, но повечето не са явни, докато бременността не е в напреднал стадий (средно бременността при кучетата трае между 61 и 65 дни).

Ето някои от признаците за разпознаване:

• - Обикновено около 1 месец след чифтосването се появява вагинално течение.
• - Зърната на кучето стават по-явни, поради увеличаване притока на кръв около основата на зърната. Това се случва около 25-тия до 30-тия ден след чифтосването.
• - Обикновено по средата на бременността апетита намалява, но не непременно.
• - Корема се увеличава и теглото на кучката може да се увеличи 20%-55%. Това може да не се забележи до 45-50 ден на бременността.
• - Поведението на животинчето също може да се промени, например да се появи лека депресия.
• - Близо до термина, кучката вероятно ще започне да изразява инстинкта си да „гнезди”, като драска по пода или леглото си и показва признаци на нарастващо безпокойство.

Диагностика на бременност с помощта на тест.

За да протече раждането благополучно, а кученцата да израснат здрави и силни, в периода на износване на потомството стопанина трябва с особено внимание към родилката и да изпълнява всички препоръки по храненето и грижите за нея. А своевременното диагностициране на бременността позволява на собственика колкото е възможно по-скоро да пренастрои режима на живот на дамата.

Днес много ветеринарни клиники предлагат такава услуга като тест за бременност при кучетата. Процедурата представлява лабораторен анализ на кръв от кучето за наличието на хормона релаксин. Към втората-третата седмица от бременността нивото на съдържание на този хормон значително се повишава, което се и появява в резултата от анализа. Като правило, тест за бременност, проведен на третата-четвъртата седмица, е достоверен практически на 100%.
-------------------------------------------------

Лъжлива бременност при кучетата

Какво е лъжлива бременност при куче?

Понятието лъжлива бременност при кучетата е синдром, изразяващ се в психически и физически изменения, настъпващи на 4 - 9 седмица след течението у неоплодените самки. Причина за това се явява намаленото ниво на прогестерона във фазата след течението, което предизвиква повишаване концентрацията в кръвта на пролактина у незабременелите самки.

Лъжливата бременност може да се наблюдава при кучетата от всички породи. Най-забележим признак е увеличаването на млечните жлези с образуването на мляко в тях в продължение на няколко седмици.

Изменения в поведението.

Едновременно могат да се наблюдават различни изменения в поведението, като създаване на леговище, пазене на играчки, намаляване на активността, та чак до апатия. Усложнение е лактостазата с последващо развитие на мастит.

В някои случаи, лъжливата бременност при кучетата отслабва спонтанно, ако няма стимулация за продължаването на лактацията, но при изразени симптоми следва да се провежда активна терапия под контрола на ветеринарен лекар.

Препоръки за справяне с лъжливата бременност.

Препоръчва се от дажбите за хранене напълно да се  изключат млечните продукти и да се ограничи употребата на течности. Психическите изменения могат да се тушират чрез превключване вниманието на кучето, като се приберат играчките и се провеждат чести разходки.

Местното лечение на лъжлива бременност дава спорни резултати. Нанасянето на охлаждащи гелове и налагането на хладилни компреси е по-скоро допълнителен раздразняващ фактор. Противопоказно е изцеждането на млякото, тъй като това стимулира неговото образуване. Но при развитието на мастит е добре да се назначават антибиотици.

Хормонални терапии.

Днес, най-разпространена е хормоналната терапия на лъжлива бременност с препарати, съдържащи прогестаген, естрогени, андрогени или техни комбинации и антагонисти на пролактина. Но прогестагените могат да провокират развитието на кистозна хиперплазия ендометрия и наддаване в теглото.

Естрогените в големи дози могат да предизвикат анемия и тромбоцитопения. Повторното и продължително назначение на андрогени води до развитието на вагинит. Ако инхибиторите на пролактина предизвикват повръщане, следва да се спират. Тъй като приложението на хормонални препарати може да предизвика необратими негативни въздействия при истинска бременност, то преди тяхната употреба, такава трябва напълно да се изключи.

Алтернатива на хормоналната терапия, поради своята безопасност и достъпност, могат да бъдат някои хомеопатични препарати. Но надеждната профилактика на лъжлива бременност е стерилизацията на кучето във възрастта от 8 - 9 месеца.
-------------------------------------------------

Какво е бременност на кучето и какви са условията за забременяване?

Нужни ли са грижи при бременност на Вашето куче?

Като правило, собственика на младо куче, на което му предстои първа бременност, счита, че “неговото момиче” ще се справи само и периода на бременност ще премине леко, както си е устроено по природа. Но дали Вашия домашен любимец е толкова близко до природата? Кучетата, живеещи в домашни условия, по сравнение със своите диви родственици, нямат същия имунитет.

Понякога почти напълно отсъстват физическите натоварвания, а що се отнася до кучешките паради … Там става дума за нещо съвсем друго, но не и за природосъобразен живот на кучето. Не трябва да се забравя, че в природни условия оживяват само най-силните кучета, с безупречен имунитет. Докато в домашни условия това правило вече не е такова и Вашето куче е подложено на безбройни глезотии.

 

Какво е бременност на кучето?

Бременността на кучето е периода, в който оплодената яйцеклетка започва своето развитие и продължава до окончателното оформяне на малкото кученце в утробата на майка му, преди да се появи на бял свят. В този период имунитета и целия организъм на кучето се намира в стресово състояние. Формирането на плода изисква от организма на майката значителна мобилизация на силите, тъй като по време на бременността изграждането на плода става за сметка ресурсите на нейния организъм.

Затова в периода на вътрешноутробното развитие на кученцето могат да се обострят редица хронични заболявания (уроцистит, гастроентероколи и др.), а също да възникнат и нови проблеми със здравето. Значителни промени, по време на бременността, претърпява сърдечно-съдовата система, променят се показателите на кръвта. Диафрагмата се премества напред, нараства натоварването върху органите на дихателната система. Дишането става по-често и дълбоко, значително се увеличава газообмена в белите дробове.

С увеличено натоварване работят черния дроб и бъбреците, като отделят от организма вредните продукти на обмена не само на майката, но и на нейния плод. Сега, когато вече разбирате, че процеса на износване на малкото кученце е особено състояние за кучето, подлагащо всички функции на неговия организъм на допълнително натоварване и стрес, трябва да решите - готови ли сте да развъждате кученца или не?

Искате ли да развъждате кученца?

Ако сте решили, че не искате да развъждате кученца (нямате време, кучето Ви не е расово и от търсените скъпи породи…), то в този случай е добре да обмислите информацията за стерилизацията на подрастващото куче в ранна възраст, което значително ще снижи риска от развиването на рак на млечните жлези в зряла възраст.

Ако Ви мъчи въпроса за раждането заради здравето, поне веднъж. То трябва веднага да се уточни, че това е мит, роден от недостатъчно знания в областта на ветеринарната медицина. Ползата от едноразовото раждане “за здраве” няма да донесе никаква полза, а напротив - пълно е с допълнителни проблеми.

Условия за забременяване.

Ако вече сте решили да развъждате кученца, сега трябва да разбирате колко отговорно е нужно да се отнасяте към този въпрос. Най-добрата възраст за забременяване на кучето е 2 - 2,5 години. Подготовката за зачеване започва с преглед при ветеринарния лекар, който може да направи анализи на кръвта, урината и др., за да изключи заболявания на бъбреците, черния дроб и други вътрешни органи, отсъствието на анемии и хронични възпалителни процеси.

Преди зачеването трябва да се отстранят всички източници на инфекция - възпаления на ушите, венците на зъбите, парааналните жлези. Необходимо е на кучето да са направени всички профилактични ваксини. Ако всичко със здравето е наред, добре е да се определи оптималното време за зачеване, понеже у някои кучета има скрито течение.

Чрез изследване може да се определи точно стадия на полов цикъл у самката и така да се определи оптималното време за зачеване. Обикновено кучетата се зачеват на 10 - 14 ден от цикъла, а след 1 денонощие може да се направи т.н. контролно зачеване. Датата на зачеване трябва да се запомни, тъй като тя позволява да се определи срока на бременност и раждане.

След срещата с партньор.

Ако вашето куче вече се е срещнало със своя партньора, естествено е да очаквате, че тя е забременяло. Имайте предвид, че в началото тя почти не показва признаци на бременност. Едва след 25-30 дни от половия акт може да се очакват промени в поведението й. Настъпва характерно успокоение, загубване на игривостта и улягане на характера. В повечето случаи бремеността не може да се установи до последните дни преди раждането.

  

През тези дни ще наблюдавате увеличение на млечните жлези, последващо отпускане нa външните полови органи и др. Бременността при кучетата продължава около 60 дни. За да сте сигулни, че кучето е бременно, трябва дa сe консултирате с ветеринарен лекар. Бременността се открива чрез палпация (опипване) на коремната стена, а при лабораторни условия - чрез хормонални тестове.

Настъпва моментът на раждането. 

Бременното куче започва да търси място, където да си направи "гнездо". Обикновено животните избират най-потайното кътче, за да се усамотят и пренасят там каквото намерят (парцали, дрешки, кърпи и др.). Ако искате да ги улесните, предоставете им незабелязано подобни вещи и не ги безпокойте. Не правете опити да им налагате избрано от вас място - нищо няма да се получи.
-------------------------------------------------

Познавате ли кучето от порода Английски мастиф?

Произход на кучето.

За предтечи на доведения в Англия мастиф (English Mastiff) се считат асирийските мастифи, стражеви кучета на келтите и римски бойни кучета. Първоначално мастифа е бил използван за охрана срещу хищници, за лов и за боеве. След това се е наложило като стражево и охранително куче.

В края на 14-ти век тази порода е получила своето съвременно название - мастиф. Първият стандарт за породата староанглийски мастиф е публикуван през 1883 год. По време на Втората световна война това мощно куче практически е изчезнало. Отнася се към най-едрите породи в света.

Характеристики на породата. 

Миролюбиво и добро куче, обича стопанина си и децата. Смел и непреклонен, мастифа е надеждно стражено куче. Характера на съвременния английски мастиф значително се отличава от буйния нрав на неговите недалечни предтечи. Той е уверен в себе си, лоялен и величествен. Това куче е далеч от суетата. Необходима му е строга дресировка, доколкото неговия голям размер изисква управляемост. Стражево куче и куче - компаньон.

Описание на породата English Mastiff. 

English Mastiff има квадратна глава, широк череп, плоско чело. Прехода от челото към муцуната е изразителен. Муцуната е къса, правоъгълна, дълбока. Бузите са леко провиснали. Очите са малки, широко- и дълбокопоставени. Тъмни - колкото по-тъмни, толкова по-добре. Ушите са раздалечени и високо поставени, висящи, плътно прилепнали към бузите.

Тялото е масивно и широко. Шията е леко изпъкнала и много мускулеста. Ребрата са здрави, а гърдите широки. Гърбът и поясницата са широки и мускулести. Коремът е малко прибран. Краката са с масивни кости, широко поставени. Лапите са големи, окръглени, със сводести пръсти и чени нокти. Опашката е широка в основата и се стеснява към края. Високо поставена. В спокойно положение е отпусната надолу.

Козината е къса, плътно прилепнала към тялото. На гърба и лопатките - остра. Окраската е рижа с различни оттенъци - златисто, сребристо-бежево, тигрово. При всички окраски лицето и ушите са тъмни. Височина 75 - 82 см. Тегло 60 - 100 кг.

Грижи за кучето. 

На английския мастиф му е необходимо пространство и продължителни разходки в спокойно темпо. Добре е редовно да се разчесва козината с четка.
-------------------------------------------------

Английски Фоксхаунд - ловна порода кучета.

Стандарт на породата.

Английски Фоксхаунд (от английски език “English Foxhound” - лисиче хрътка) е ловна порода кучета с произход от Англия и номер на стандарта 159.

Това е първокласно ловно куче - търсач с жив темперамент, който създава доста шум около себе си и в тази връзка не е най-подходящия домашен любимец.

Описание на кучето.

Английският Фоксхаунд достига на височина от 58 до 64 см, като окраската му може да бъде всякаква, като по правило се срещат с два и три цвята на козината.

Опашката е високо поставена, държи се енергично, но не се обръща над гърба, с лека извивка е и не много обрасла. Лапите са лисичи, с дебели и здрави възглавнички, пръстите са сводести със здрави нокти.

Физически характеристики.

Фоксхаундът изисква доста физически упражнения и редовно почистване на козината. Той е необичайно издръжлив, тъй като в миналото е трябвало да преследват лисиците по следата им в продължение на няколко дни.

Затова и до днес английския фоксхаунд е една от типичните ловни породи кучета, запазила и до сега своята енергичност и голяма потребност от движение.
-------------------------------------------------

Правилно хранене на Пекинез.

Правилно хранене.

Най-простия и правилен начин за хранене на куче от породата Пекинез, на възраст между 10 и 12 месеца, е като това става с готова храна, като:

• - консерви,
• - сухи продукти,
• - полусухи продукти.

Консервите могат да бъдат пълноценно хранене с някакви добавки, или месни консерви, които се смесват с варен ориз или овесена каша. Трябва внимателно да се проучват етикетите на храните и да се следват точно препоръките. Не е нужно да пробвате продуктите на всички производители, а и не всеки Пекинез може да хареса всичко, което се предлага на пазара.

Режим на хранене.

Следващото правило е да се придържате към строг режим на хранене, в точно определено време през денонощието, като по този начин се закрепва условен рефлекс за ритмичност и очакваемост на събитието. Това спомага и за нагаждане храносмилателната система на кучето към заложения ритъм и повишаване ефективността на храносмилателните процеси.

Не бива да разрушавате хранителния режим на Вашия домашен любимец, като го изкушавате с всевъзможни сладки бисквити, пръчки и други лакумства в неуреченото за хранене време. В това отношение е добре да се придържате към строга дисциплина.

Количество на храната.

Един Пекинез, в зависимост от своето тегло, изяжда приблизително около 130-250 гр. месна храна. Това месо може да се смесва с около 70-90 гр. ориз, овесено брашно или др. п. Храната се смесва и така се слага в купичката за хранене (а не поотделно или последователно).

Купичката не бива да е голяма, защото тази порода яде малки порции. Ако част от храната остане неизядена, следва да се прехвърли в стъклен съд (буркан), да се затвори с капачка и да се съхранява в хладилник, особено в лятно време. Но никога не хранете Пекинеза с продукти, извадени направо от хладилника. Първо ги стоплете.

Сухи продукти за хранене.

От практични съображения може да храните кучето със сухи продукти. Те имат по-дълъг срок на съхранение и могат да се съхраняват на стайна температура. От само себе си се разбира, че животинчето ще се нуждае и от кости. Заедно с тях е нужно да осигурявате в купичката му и прясна вода, тъй като със сухата храна не постъпва вода в организма.

Сухите продукти за хранене трябва да се подават достатъчно раздробени за по-голямо удобство при хранене. Полусухата храна спестява това неудобство заради съдържащите с нея течности. Пекинезът е месоядно животно, но той се нуждае и от въглехидрати, които се съдържат в ориза, овесните брашна и други макаронени изделия.

Примерно съотношение на продуктите.

Едно примерно съотношение може да е следното - 50% месо, 40% добавъчни продукти, 10% мазнини. Но това не бива да се довежда до абсурд и да теглите с аптекарски везни всяка порция храна. Подходящи меса са говеждото и свинското, но също и пилешко. Отделяйте особено тръбните кости, особено ако не използвате месомелачка за раздробяването им.

По правило, месото, независимо от какъв вид е, трябва да е сварено или леко припечено. Замразеното пиле, черен дроб, далак - е нужно да се сваряват. От вътрешностите за хранене могат да се използват още сърца и бъбреци. Белите дробове не са много хранителни, затова могат да се дават на затлъстели животинки, като вид диета за отслабване.

Начини за разнообразяване на менюто.

Всевъзможните салами най-общо казано са доста тлъста за Пекинезите храна. Ако закупувате по-големи количества месо, би било добре да го разделяте на порции и така да го замразявате. Така при нужда, ще размразявате само една порция, а не цялото количество. Срокът за съхраняване на вареното месо е 3-4 месеца.

Пълноценен носител на животински белтъци е и рибата (варена и без кости), а също сирене, извара, мляко, яйца. Към извари и мляко е нужно предварително привикване на кучето, като се въвеждат в менюто му постепенно, иначе може да възникне непоносимост. Млякото не бива да заменя изцяло останалите продукти. Яйцата действат разхлабващо, затова е добре да се добавя жълтък към месото от порцията за правилно хранене на Пекинеза. И не забравяйте - никакви сладки лакомства.

Бигъл хариер (Beagle Harrier) - най-малката порода хрътки.

Произход и описание на породата.

Кучетата Бигъл хариер (Beagle Harrier) са една от най-малките породи хрътки, с номер на стандарта - 290 и произход от Франция, като на ръст достигат до 33-50 см. Външно е сходен с фоксхаунда, но е по дребен, с по-къси крака, и по-дълги, но меки уши. Бигълите притежават добро обоняние и поради това е прието да се използват преди всичко в лов за зайци.

Кучето е здраво, мускулесто, с ярка окраска, неизменно привличащо внимание към себе си. Окраската обикновено е 3 цветна. Козината е къса, блестяща, плътно прилягаща, с уникални свойства - не се промокря при дъжд и чудесно защитава кучето от студ. Ушите са дълги и се спускат край муцуната. Опашката е здрава и винаги с бял край. Очите са големи, тъмни с кротко изражение.

Грижи за Бигъла.

Бигълът се слави с крепко здраве и не се нуждае от някакви допълнителни грижи и вмешателства - достатъчни са минимум усилия и време. Произхода на породата им до днес е загадка. Счита се, че името е от келтското "beag", което означава “малък” или от френското "begueule", което означава крещащ. Около 17-ти век породата се отделя в отделен, самостоятелен вид, обичайно градско и даже стайно куче.Някои кралски особи също са харесвали бигъла - Елизабет 1, Вилхем 3, Георг

Утвърждаване на стандарта.

Стандарта за тази порода хрътки е утвърден за първи път в английски клуб през 1895 год. И кучето придобива заслужена популярност. Днес се среща във Франция, Австрия, Германия, Белгия, Швейцария, а също в Нова Зеландия и на о. Цейлон, но като втора родина на тези малки кученца стават САЩ, особено след 50-те години.

Характеристика на кучето.

Кучето бигъл (Beagle Harrier) е не само хрътка ловец, но и обожаван домашен любимец, достатъчно добре приспособен към живота в градска среда. Трогателна външност, хармонично телосложение, енергичен, дружелюбен и весел характер придават на гигълите необикновена привлекателност в очите на хората. Тази порода е със заразително настроение - златен характер, носещ бодрост и радост за своя стопанин.

Йоркширски териер (Yorkshire Terrier) е декоративна порода кученце.

Произход на кучето.

Йоркширски Териер (от англ. Yorkshire terrier) е декоративна порода куче с произход от графство Йоркшир (Уест Райдинг), Великобритания и номер на стандарта 86. Предтечи са малтез, скай териер, манчестърски териер. Това е много малко, компактно, ласкаво (йорки) и игриво кученце с тегло от 1,5 до 3,1 кг.

Описание на породата.

Кучето има плътно и спортно телосложение, подходящо за активен начин на живот, като се държи самоуверено. Йорка има свободна и небрежна походка, с високо вдигната глава и опашка, с ръст на играчка, което обаче не означава, че е слабо и крехко.

Козинката на Йоркширския Териер като дължина малко превишава ръста му, права, като струи на водопад, с особени окраски от ярко рижа по главата до синкаво сива по тялото. Главата е високо поставена, горда, уверена, с аристократични маниери. Кученцето е весело, общително, но изисква сложни грижи за козината.


Главата е малка, пропорционална на тялото, с плоско чело, с отчетлив преход към изящната муцунка. Ушите не са големи, като леко разтеглен триъгълник, стоящи или полустоящи, поставени високо и не много широко. Очите са среден размер, овални, не много изпъкнали, тъмни, блестящи, с живо и умно изражение.

Опашката е високо поставена, купирана на половината на дължината, държи се малко над линията на гърба, покрита с дълга козина. Гърдите са дълбоки, умерено широки, дълги, с овално сечение. Корема е умерено подтегнат. Краката са здрави, силни, косо поставени, с развита мускулатура. Лапичките са кръгли, сводести, здрави с чени нокти.

Характеристика.

Йорка има подвижен и уравновесен характер, умерено възбудим, емоционален, но се държи с достойнство и важност. Понякога е страхлив и злобен. С тънки кости и мускулатура, нежен, понякога слабоват. Височина от 20 до 23 см. Раждат се черни на цвят, а преоцветяването става около 3 - 5 -тия месец. Йоркширския териер е декоративно куче, с леки, плавни, праволинейни и грациозни движения, с характерен маниер на предвижване.

Възникване на породата.

През 1878 г. порода се развъжда в САЩ и става любима за американците и до днес. Там полчава името си “йорки”. Със своите миниатюрни размери и очарователна козина Йоркширския териер става модерен домашен любимец още по времето на кралица Виктория. Произходът на тази порода обаче е доста по-скромен. Те са селектирани от Йоркширските тъкачи през 1840 г., като произхождат от Шотландски териер и са били използвани за преследване и убиване на плъхове.

Използвани са и като ловни кучета за лов на лисици и язовци, тъй като могат да проникват в техните дупки. Първоначално кучетата от тази порода са били по-големи, но постепенно са селектирани най-малките кучета и постигат сегашния си вид около 1870г.

Особености на външния вид.

Йоркширският териер притежава дълга, фина копринена козина която се спуска право надолу по тялото. Малките кученца са черни и жълтокафяви на цвят. Въпреки малките си размери, животинчето е енергично, смело и умно куче и е винаги готово за приключения.

То е отлична компания за хора, които имат време да разберат как да се държат с това малко куче. Те се привързани към собственика си, но ако не усещат неговото лидерство могат да станат агресивни към непознати хора и към други кучета и животни.

Прекомерното внимание към кучето може да породи ревниво поведение, когато не му се обръща внимание и то ще стане раздразнително и страхливо. Това е знак, че трябва да промените отношението си към кучето.

Физически характеристики.

Йоркширският териер е висок около 15-17см и тежи до около 3.2кг. Продължителността на живота им е 12-15 години. То е подходящо за апартамент куче. Те са много активни вкъщи и могат да живеят без нужда от двор наоколо. Тази порода не е устойчива на студено време и предпочита топъл климат.

Грижи за кученцето.

Поради тяхната активност, кученцата се нуждаят от ежедневни разходки. Игрите с тях са важни за нуждата им от занимания, но това не може да отмени нуждата да се разхождат. Кучета, които не се разхождат редовно е вероятно да развият проблемно поведение. Ако кучето ви се движи в къщата ви с големи скорости е знак, че има нужда от разходка.

Йоркито се нуждае от редовни грижи за козината си. Ако е с подрязана козина трябва поне веднъж седмично да се сресва и почиства. Дългокосместите териери се нуждаят от грижи с часове. Трябва да се почистват редовно и зъбите им.

Някои Йоркитата са податливи към бронхит и имат проблеми с гниене на зъби още в ранна възраст. Трябва да се избягват нетрадиционни лечения. Изпускане или удряне на кучето може да счупи крехките му кости. Йоркширският териер трябва да се храни със суха храна, за да се държат зъбите му здрави и чисти.
-------------------------------------------------

Ротвайлер (Rottweiler) - служебна порода куче от Германия.

Произход на кучето.

Ротвайлер (от немски език - Rottweiler) е служебна порода куче от групата на молосите, развъдена около средата на 18-ти век в град Ротвайл, Германия.

Описание на породата.

Това е едро куче, с височина от 56 до 68 см и тегло от 42 до 50 кг и номер на стандарта 147. Кучето притежава груба конструкция, здрави кости, къса козина, устойчив, спокоен и силен характер, което му помага да се чувства добре в условията на съвременния град. Нуждае се от продължителни разходки и редовни тренировки.

Главата е със средна големина, прехода от челото към муцуната е рязко изразен, скулите са мускулести, муцуната е масивна и тъпа, челото - изпъкнало, ноздрите са едри, устните плътно прилепват и се спускат към ъглите на устата. Зъбите са едри, прехапването е ножицообразно, средни очи с кръгла форма, дълбоко поставени или изпъкнали.

Ушите са малки, висящи с триъгълна форма, спускат се напред и прилепват към скулите. Има мощна, кръгла и широка шия, доста мускулеста. Гърдите са широки и дълбоки, гърбът - прав и здрав. Кръстът е къс, широк и малко изпъкнал. Предните крака са прави и широко поставени, а задните са прави и паралелни с къси, мускулести бедра.

Ротвайлера има къса, купирана опашка, високо поставена и я държи хоризонтално. Козината е къса, твърда, груба и права. През зимата не мръзне на открито понеже има добре развита подкожна мазнина. Окраската е предимно черна или черна с оттенъци със симетрична рисунка

Характеристика на породата.

Ротвайлерите са предимно служебна порода кучета, използват се за служебни цели и охрана.

Американски пит-бул-териер (American Pit Bull Terrier).

Произход на породата Американски питбул териер.

Американския пит-бул-териер (American Pit Bull Terrier) произхожда от бойния булдог на Стария свят, доведени в Америка от колонистите. Явявайки се пряк предтеча на американския стафордширски териер, питбула и ден днешен остава международно непризната (FCI) порода, забранена в много страни от Европа.

Характеристика на породата.

Породата се характеризира със силна воля и неочакваност, съчетани със силата на булдога и бързината на териера. Бойният дух на питбула е много голям. Но лошата слава на породата е незаслужена, тъй като лежи на гърба на безсъвестни стопани. Американският пит-бул-териер не е подходящ за неопитен човек, но при умело възпитание е способна за разностранно използване.

Описание на кучето.

Очите са неголеми, със закръглена форма, широко поставени и дълбоко разположени с всякакъв цвят. Ушите са купирани или некупирани. Некупирани са полустоящи на хрущял. Тялото е компактно, шията е яка, без провисване, а гърдите са широки. Ребрата изпъкват и са отвесно поставени.

• Гърбът е тесен, мускулест. 
• Задницата е леко скосена. 
• Опашката е ниска, къса, стесняваща се към края. 
• Козината е къса, плътна и гладка. 
• Възможна е всякаква окраска. 
• Височината е 46 - 56 см.
• Теглото 16 - 45 кг. 

Възможно е породата American Pit Bull Terrier да се отглежда в къщи, но е нужна добра и отговорна социализация + твърд контрол. Грижите за козината са минимални.
-------------------------------------------------

Пуми е унгарска порода куче.

Възникване на породата.

Пуми (Pumi) е унгарска порода куче появило се през 1700 г. в резултат от кръстосване с немска и френска овчарка, като е възможно да има добавка и от древните териери.

Стандарт на породата.

Номера на стандарта на кучето е 56. Пумито на ръст достига 38 - 47 см, а на тегло 8 - 15 кг., което го определя като среден размер куче. Има голяма глава и пропорционална муцуна, с черен заострен нос и също заострени уши.

Характеристика на кучето Пуми.

Тялото е правоъгълно, покрито е с рошава козина средна дължина и окраски от синьо-сиво, сиво, матово сиво, бяло или златисто рижо, а опашката е купирана на две трети

Пумитата са агресивни кучета и обичат да си полаят, внимателни са , но могат да избягат от къщи, като все пак обичат своя стопанин, но не и странични хора.

Пуми е енергично и силно куче, което се използва за лов и охрана. От вероятните си древни роднини - териерите, вероятно е наследило интереса си към лисици и зайци.

Благодарение чудесния си слух пумито е порода, която има чудесна способност на стражево куче, което често се използва за охрана на отдалечени и изолирани къщи, хижи или ферми.

Порода Доберман - служебно куче от Германия

Възникване на породата

Породата Доберман или още доберман-пинчер е късокосместо служебно кучете, развъдено първоначално в град Аполд, Тюрингия - Германия, в края на 19-ти век от Фридрих Луис Доберманн, наименувано по този начин в чест на своя създател.

• Номер на стандарта 143, 
• ръст от 63-68 до 68-72 см, 
• тегло от 32-35 до 40-45 кг.

Първоначално породата се е наричала Тюрингски пинчер, но след смъртта на Доберманн през 1894 г. била заменена с доберман-пинчер. По време на поредната редакция на стандарта през 1949 г. от названието отпада “пинчер” и остава само доберман. Така доберманът е куче със среден до висок ръст, с мускулесто и силно телосложение, но не твърде масивно.

Описание на породата

Съвременния доберман е сред здравите, костеливи кучета, с красив, високопреден силует с прави линии, притежаващо холерично-сангвиничен темперамент. В идеалния случай, добермана трябва да съчетава в себе си елегантност и мощ, но елегантността не бива да се бърка с облекченост на костната система.

Окраската е черна или бежова с точно ограничени рижаво-червеникави петна, разположени в строго определени места по тялото. Доберманите, по правило, са дружелюбни, миролюбиви, много привързани към семейството и обичат децата. Предпочитат се умерен темперамент, умерена злобност и умерена възбудимост.

Произход на породата

Точни сведения за произхода на породата няма, тъй като създателя Ф. Л. Доберманн не си е водел записки. Предполага се, че е създадена от късокосмести овчарки, ротвайлер, чернопетнест териер и гладкокосмест немски пинчер. Възможно е да има примеси от хрътка, немски док и грейхаунд. Тази порода побира в себе си всички най-добри качества на своите предшественици, участвали в нейното създаване.

Приложение на породата

Г-н Доберманн не е успял да доведе своята селекция до край и след смъртта му, работа с породата продължил Отто Гелер,когото също считат за баща на тази кръстоска. Доберманите се използват на служба в армията и полицията като порода служебни кучета, тъй като са прекрасни търсачи и имат поразителен слух и нюх.

Какво знаем за породата американски булдог?

Произход и история на кучето.

За разлика от английските си събратя, в Америка, от началото на 18 в., американски булдог се е отглеждал изключително като служебно куче да охрана, фермерски работи, кучешки боеве и други. Тези кучета никога не са участвали в киноложки изложения. Независимо от достатъчно широкото им разпространение и добрите работни качества, породата американски булдог до днес не е призната от водещите киноложки организации по света.

Този булдог е признат само от Американския клуб на любителите на булдози и е избран от Корпуса на американските морски пехотинци като техен талисман. През 20-ти век са известни множество разновидности на американския булдог, но те също остават непризнати.

Характеристика на булдога.

Американският булдог (старият селски булдог, староанглийския бял булдог) е една от малкото породи, в които хармонично се съчетава мощ, внушителна външност и прекрасни работни качества.

Той притежава уравновесен характер, жив ум и весел нрав. Агресията към близки хора не му е присъща. Всичко това прави кучето идеално за отглеждане в къщи.

Описание на породата.

Булдогът е темпераментен, подвижен и ловък. Има здрава психика. Той е чудесно куче - компаньон.

• Булдога е висок 45 - 64 см, с тегло 30 - 48 кг.
• Главата му е едра, с широки скули и масивни челюсти. 
• Некупирани ушите му са висящи, неголеми, окръглени. 
• Муцуната е къса, устните са провиснали. 
• Опашката не е дълга, отпусната е надолу. 
• Широките гърди и мощните рамене хармонират с голямата глава и широките скули. 
• Козината е къса и гладка. 
• Окраската е тигрова на риж фон, тигрова на друг фон, чисто бяла, рижа, петниста.

Грижи за кучето.

Грижите за породата изискват големи физически натоварвания, продължителни разходки и специализирани занятия. Обгрижването не е сложно.
-------------------------------------------------

Френски булдог е декоративна порода куче с произход от Франция.

Стандарт на породата.

Френски булдог (French Bulldog или Frenski buldog) е вид декоративно домашно куче с произход от Франция и номер на стандарта 101.

Кучето не е едро, има отличителна, едра и къса муцуна, плосък раздвоен нос и широки раздвоени горни устни, поради което се виждат предните резци. Има широки в основата и закръглени отгоре, сякаш отрязани от природата уши.

Дъгите над очите образуват дълбока бръчка между очите, но тя не продължава и на челото, както е при английските булдози.

Характеристика на кучето.

Френският булдог има най-различни окраски - тигрова, с петна, кремава, но не и бяла или черна. Кремавия цвят не се признава от европейските стандарти за порода, но в Америка е широко разпространен. Той умален по размери вариант на булдога с височина 30 - 35 см и тегло 8 - 14 кг.

Основното му предназначение е да бъде декоративна порода куче. Весел, подвижен, но понякога и скандален, посреща гостите, но при опасност е готов да защитава стопанина си и неговото семейство. Може да прояви агресивност към други кучета и котки.

Произход на породата.

Предполага се, че е развъден от англичани, от английския булдог, които не са привърженици на боевете с кучета. Но съвременните кинолози забелязват и наследствени следи от изчезналия днес испански булдог - алани. За първи път френски булдози са представени на изложба в Устминстърския Кенел Клуб през 1896 г.

Френския булдог не е едра порода и се храни малко. При балансирано хранене, у тях не се наблюдават хранителни алергии и менюто не се различава с нищо от това на останалите дребни породи. Необходимо е да има постоянен достъп до вода. Ако се ползват сухи храни, трябва внимателно да се подбират по качество, баланс и състав.

Особености на Френския булдог.

Поради късата си козина, френските булдози са по-чувствителни към студа, но ако им позволявате повече движения, спокойно може да ги разхождате на открито и в студено време. Може да ги облечете и в специалните комбинизони за кучета против студ и дъжд. Но избягвайте кишите и дъжда.

Изключено е да ги държите в кафези. Френският булдог се нуждае от постоянен контакт с човека, а човека, ако е малко по-предприемчив, може да си докара и допълнителни доходи с работа по писането на теми за своя домашен любимец в интернет. Даже има готово ръководство по този въпрос.

Общувате ли с Вашето куче?

Сприятеляване с домашния любимец.

Много важен елемент от сприятеляването между домашния любимец и неговия стопанин е способността да да се общува между тях, а отделно и приучаването на някакъв вид общуване и с други хора (от семейството, приятели или непознати хора), така че кучето да не създава извънредни ситуации или проблеми.

Кучешки език.

Всяко куче възприема човешкото семейство, което го прибира и приютява като домашен любимец, като един вид своя глутница и започва да общува с членовете му на свой си кучешко-глутнишки език. За целта, трябва да знаете, че то получава информация от и за околния свят благодарение на своите органи на усещания, каквито са:

• - обоняние,
• - осезание,
• - зрение,
• - слух и
• - тактилни чувствителност.

Общуване чрез усещанията.

По такъв начин, всички негови усещания се използват за общуване. При това трябва да се знае, че при близък контакт, основно „работят“ и са от полза обонянието и кожните усещания. Не е изключено, при гостуване на непознати хора в къщи, кучето да се втурни към краката или слабините им, за да ги подуши. От което те могат да се стъписат и реагират и така да се стигне до инцидент. А при общуване от разстояние, основна роля играят  зрението и слуха.
-----------------

Професия кинолог.

Характеристика на професията.

При практическата работа по професията кинолог са важни редица познанията за спецификите и продуктивността на кучешките породи, някои напредничавите методи за дресировка на кучетата (например, при обучението на водачи за слепи хора), преценка и оценка на качествата на породното поголовие. Даже е необходимо да се разглеждат и изучават различни правни и юридически аспекти по използването на кучетата, в т.ч. и за служебни нужди.

Необходимото обучение по тази професия се прави в специализираните ветеринарно медицински и зоотехнически техникуми или университети в страната, а частични или по-специализирани умения могат да се придобият и с участието в курсове на киноложка тематика.

Състав на обучението за кинолози.

Професията е по-скоро биологическа, а профила е кинология, при различни формите на обучение - дневни (редовни), задочни и вечерни. Обучението включва познания по такива предмети, като:

• анатомия,
• физиология,
• диетология,
• поведение,
• обучение на служебни кучета.

Специалистите в тази област получават основни познания в области като:

• генетика,
• репродукция,
• селекционна работа.

Работа като кинолог.

Придобиват се редица необходими знания за подбора и оценката на поголовието в аспектите на усъвършенстване на екстериора (външния вид) и работните качества на кучетата, особено пра работа със служебните породи, които са нужни за военни и полицейски функции. Включва се също информация за историята на породите , произхода на различните видове, особеностите на породното поведение и т.н.

Професията кинолог може да осигурява добра работа по развъждането и отглеждането на кучета от всякакви породи, но все още малко хора се досещат за виртуалните простори, които открива тази професия по осигуряването на основни или поне на допълнителни доходи с работа по писането и воденето на различни специализирани сайтове в интернет на теми, свързани с даването на съвети и препоръки по отглеждането на домашните любимци. Оферта за специализирано ръководство по този въпрос се предлага в менюто “Индекс”, горе в ляво.

Аржентински дог (Argentine mastiff).

Произход на породата.

Аржентинския дог е порода, развъдена в началото на 20-ти век в Аржентина от братята Мартинес. Негов родоначалник станало кордовското бойно куче - старинна испанска порода. В процеса на селекция на аржентинския дог са кръстосвали испански мастиф, голямо перинейско куче, немски дог, боксер, различни породи молос и пойнтер, булдог и ирландски вълкодав.

В резултат се получила универсална порода, която може да се използва при лов, в боеве и при защита. Първият стандарт на породата е разработен през 1928 г., а е утвърден от Аржентинския клуб по развъждане на кучета през 1965 г.

Характеристика на кучето.

Аржентинският дог е много издръжливо, активно, енергично, подвижно и смело куче. Той е спокоен, послушен, дружелюбен и обича стопаните си. Радко лае. Агресивно е и се стреми да доминира над другите кучета.

Безстрашно при защита собствеността на стопаните си. Дресировката трябва да е настойчива, но мека. Ловно куче за едър дивеч - глиган, пума. Служебно куче - полицейско, военно, митническо, спасител, водач. Кучето е добро също да пазач, охранител и компаньон.

Описание на породата.

Главата на аржентинския дог е сравнително едра, здрава, с добре очертани линии. Черепът е широк, изпъкнал. На челото си има дълбоки бръчки. Прехода от челото към муцуната е изразен. Муцуната е малко чипа. Челюстите са здрави. Очите са с тъмен или кехлибарен цвят. Ушите са високо поставени, стоящи или полустоящи. Обикновено се купират.

Тялото е здраво, леко масивно. Гърдите са широки. Добре развит врат. Гърбът е здрав. Краката са силно мускулести. Лапите са леко овални, със сводести пръсти. Опашката е дълга, гъста, свободно висяща надолу. Козината е къса, гъста, плътно прилепнала към кожата. Окраската е бяла. Забелязването на друг цвят е дисквалифициращ порок. Височината на мъжкаря е 62 - 65 см, а на женската 57 - 60 см. Теглото е 40 - 50 кг.

Може да се отглежда в къщи, при условие, че се извежда на продължителни разходки и физически натоварвания. Препоръчва се 1 - 2 пъти в седмицата да се разчесва с четка и 2 - 3 пъти в годината да се къпе.
-------------------------------------------------

Японски хин (Japanese Chin).

Описание на породата.

Японският хин (от японски: 狆 или Japanese Chin) е порода декоративни кучета с произход от Япония. Понякога, по-рядко, се произнася и като «чин», а е известна и като японски шпаньол. Призната е (номер на стандарта - 206) от редица киноложки организации по света, като FCI, CKC, ANKC, NKC, NZKC, APRI, ACR, AKC.

По размер това е малка порода куче с тегло от 1,8 - 3,5 кг и ръст до около 25 см., като женската е малко по-дребна. Окраските могат да бъдат черно-бели и бяло-рижи, като рижият оттенък може да бъде всякакъв - от тъмно шоколадов до светло лимонен.

Характеристика на породата.

Козината е със средна дължина, като тя е по-дълга по шията, опашката и ушите. Не се сплъстява и на опипване напомня коприна, но все пак се нуждае от редовно сресване. Смяната (скубенето) на козината е умерено и сезонно.

Японският хин е с «квадратен» формат, къса и относително дебела шия, бухнала и завита нагоре опашка. Главата е сравнително голяма, муцуната - широка, а очите са раздалечени.

Породата е идеална за отглеждане в къщи, понеже не се нуждае от много място и от прекалени разходки. Отличава се с тих и спокоен нрав. На външен вид прилича донякъде на котка, от което произлиза и името й chin - котка (от яп.).

История и произход.

Преди време породата е била предпочитана от японското императорско семейство, а от средата на 20-ти век е вече и като национален символ на страната. Има средна продължителност на живота около 10 години, като междувременно не са й чужди проблемите с белите дробове, сърцето и очите.

Японски хин - мило, очарователно и приятелски настроено към стопанина си декоративно кученце, което се разбира добре и с децата в семейството, а дружи и с други животни. Интелигентно е и подлежи на обучение, но е по-инертно и няма нужда от дълги разходки (точно като за по-заети градски семейства с деца).
-------------------------------------------------