Немски Штихелхаар (Deutsch Stichelhaar)

Основни данни за породата.

Немският Штихелхаар с  наименованието си на немски език Deutsch Stichelhaar е типична немска порода кучета. То носи, според международния класификатор, номер на стандарта 232, признат от Международната кинологична федерация през 1963 г.

Има за произход Германия, като на ръст достига от 58 до 70 см. (мъжко 60 - 70 см, женско 58 - 68 см). Ако знаете повече подробности за породата, може да ги споделите по-долу, в коментарите.

Характеристики на Штихелхаарта.

Това е универсално ловно куче, способно с успех да работи върху различни местности - гора, поле, блато. Не го смущават даже най-сложните природни условия. Има добър слух, издръжливост, сила и могат да преследват всяко животно по неговата следа.

Породата е създадена през 19 век, като родното им място е Франкфурт-на-Майн, град в югозападна Германия. Штихелхаарта дължи своята поява на по-древната порода немски твърдокосмести птичи хрътки, известни през 16-ти век и овековечени на гравюрите на известния майстор Ридигер.

Дългата и тясна муцуна говори за наличие на предци и от немската овчарка. Породата се подразделя на няколко рода:

• дратхаар,
• курцхаар и
• лангхаар.

През 1892 год. е основан клуб на любителите на това куче, които искали да развъждат чистокръвни представители на породата. През годините породата е променила и сега доста се различава от своите предшественици от преди век.

Кучето има не лек характер, поради което му е нужна ранна и настойчива дресировка, възпитание и социализация. Като лидер, то признава само стопанина си и се отнася към него с любов и невероятна преданост. Но с непознати хора не са много любезни и даже са способни на агресия. Отлично се справят с функциите на стражево куче, смело се борят и защитават стопанина си и неговото имущество.

Породата Штихелхаар не изисква особени грижи, но не е подходяща за градски условия. Тя изисква простор, физически натоварвания, дълги разходки - много енергично куче. Рядко боледува.

Порода японско куче Хокайдо

Описание.

Породата Хокайдо (изписвано още на латиница като Hokkaido) е японско куче с номер на стандарта 261, при която мъжките екземпляри достигат 48 - 52 см височина, а женските - 45 - 48 см. Хокайдското куче (айну) е мускулеста и студоустойчива порода от среден размер. Може да се класифицира като Японски шпиц.

Използване.

Това куче е отличен придружител за лов, понеже притежава изключителни качества, като превъзходен нюх, бестрашие, издръжливост и чудесна ориентация в пространството. Освен това, хокайдо може да бъде и предан семеен приятел.Ако са Ви известни други данни за породата Хокайдо, тук е мястото да ги споделите с останалите посетители на блога.

Запек или констипация при кучетата.

Причини за запек при кучетата.

Кучетата често имат затруднения с дефекцията дори и когато са напълно здрави, като става дума за различни форми на запек или констипация. В повечето случаи това най-често се дължи на обилното им хранене с кости и сухи храни и невъзможността да пият необходимото им количество вода.

Не са редки и случаите, когато причината за появата на запек е поглъщането на трудносмилаеми чужди тела, като парчета от дърво или пластмаса. Констипацията е признак, който често се явява при някои други заболявания, като възпаление на простатната жлеза, на аналните жлези и др.

Много важна предразполагаща роля за запичането имат възрастта на кучетата и неправилното им отглеждане. Най-често боледуват старите животни и тези, които имат заседнал живот.

Препоръки за справяне с констипацията при кучетата.

На болното куче се препоръчва да се дават очистителни средства, като течен парафин в доза 1-2 супени лъжици или рициново масло от 1 чаена до 1 супена лъжица в зависимост от големината на животното. При силен запек може да се направи клизма със сапунена вода.

Обръщайте особено внимание на храната, която трябва да бъде с по-рядка консистенция. Нужно е да се ограничава и да дори се изключва даването на кости и твърди, сухи храни. За препоръчване е в дневната дажба да се включат прясно и кисело мляко, черен дроб и пресни сочни плодове.

На кучетата, които се отглеждат вкъщи и са предразположени към констипация, трябва да се осигурят по-чести продължителни разходки, и то най-малко два пъти дневно. Така преодоляване на запека на домашния любимец зависи в много голяма степен от неговия стопанин.
-------------------------------------------------

Португалска порода пойнтер - Portuguese Pointing Dog

Произход. 

Една от породите кучета с произход от Португалия е Португалският пойнтер, който на латиница се изписва като Portuguese Pointing Dog. Кучето носи номер на стандарта 187.

 

Физически данни.

При него мъжките екземпляри достигат на ръст 52 - 60 см и тегло то 20 - 27 кг, докато женските екземпляри са на височина до 48 - 56 см, а на тегло - около 10 - 22 кг. 

Стига да сте в течение и на други данни за тази порода кучета, би било добре да ги добавите в коментар под тази публикация, и по този начин да ги споделите с другите любитеми на тези чудесни домашни любимци..

Заразен хепатит при кучета.

Признаци за заразен хепатит.

Заразният хепатит при кучетата много прилича по признаци на ганата и затова често се смесва с нея. Причинителят е вирус. Заразният хепатит се пренася чрез урината на болните и преболедувалите кучета, които остават носители на зараза до шестия месец след отшумяване на клиничните признаци у домашния Ви любимец.

 

Заболяват най-често младите животни до едногодишна възраст, но вирусът поразява и възрастни кучета. Ето защо ежегодното ваксиниране на всички кучета против заразен хепатит трябва да се смята за задължително.

Какви симптоми има заразния хепатит при кучета?

Признаците на заразния хепатит се проявяват след инкубационния период, който трае около една седмица. Кучето е с висока температура, придружавана с повръщане и разстройство, като в изпражненията се появяват следи от кръв. При палпиране в областта на дясното подребрие се появява болка.

Лечение на вирусен хепатит при кучета е възможно при бърза намеса на ветеринарния специалист.
-------------------------------------------------

Хранене на бременно куче.

Промяна в обмяната на веществата при бременност.

През първата половина от бременността няма специални изисквания към хранителния режим на кучета, но той трябва да е добре балансиран с добавянето на витамини и минерали. Вече стана дума, че по време на бременност на кучето се променя обмена на веществата, увеличават се нуждите от енергия.

Затова е необходимо балансирано хранене и за благополучието на майката и за правилното развитие на плодовете й. Новороденото кученце, до отбиването му, се храни за сметка хранителните вещества в организма на майката и ако те не са достатъчни, това е за сметка на нейното здраве.

Храна за бременни кучета.

Ако до този момент кучето се е хранело предимно със суха храна, то сега трябва да преминете към храна за бременни и кърмещи кучета и да добавите фолиева киселина- това е достатъчно за да й обезпечите всички хранителни вещества.

Ако Вашата любимка се храни с натурални продукти, то задължително трябва да добавите в рациона й витаминни и минерални комплекси, тъй като потребността от витамини в този период нараства 2 - 2,5 пъти.

Усложнения при бременното куче.

Бременността при кучетата може да се усложни от различни фактори, като токсикоза, съпровождаща се с повръщане, прилошаване с отказ от храна, линеене, изпадане на козината.

През втората половина от бременността, особено внимателно трябва да се следи в организма на кучето да постъпват достатъчно основни хранителни вещества (белтъци, минерали), тъй като в този период става усилен растеж на плодовете и се увеличава тяхната потребност от хранене.

В този период матката на самката значително се увеличава по размер, което не позволява на кучето да приема предишните количества храна за едно хранене. Затова в този период се увеличава не само калоричността и полезността на храната, а и се увеличава броя на храненията до три пъти на ден, а 2 седмици преди раждането и до 4 пъти на ден, но на по-малки порции.

Грижи за бременното куче.

Старайте се да не безпокоите твърде много кучето си - не го возете в колата, особено на дълги пътувания, не ходете често на гости с нея. Не й позволявайте да скача отвисоко. Ако се налага да я повдигате, това трябва да става бавно и внимателно, като поддържате тялото отдолу и опирайки го в себе си.

Но не я лишавайте от спокойни разходки и поддържайте обичайната хигиена, но съкратете процедурите и ги правете по-щадящо. Възможно е кучето да се получи частичен аборт - част от плодовете изпадат от матката, но останалите продължават нормално да се развиват.

В тези случаи са необходими консултации с лекар, особено ако забележите гнойни тъмно-зелени секреции от родовите пътища, които сигнализират за вътрешноутробно измиране на ембриони.
-------------------------------------------------

Бяс по кучетата

Да Ви ухапе бясно куче.

Бясът по кучетата е една от най-опасните болести, тъй като не само животните боледуват от нея, но нейна жертва става и човекът, ухапан от бясно куче. Тази тежка болест все повече и повече намалява у нас, тъй като здравните власти вземат много сериозни мерки против безстопанствените кучета и котки, които най-често се явяват разпространители и проводници на заразата.

 

Бясът е силно заразна болест, която се предава чрез слюнката при ухапване от болно животно. Причинител на тази тежка и мъчителна болест е вирус, който нанася силни поражения най-вече на централната нервна система. Известни са две форми, в които се проявява бяса: буен и тих бяс. От момента на ухапването от бясно куче до първите признаци на болестта могат да протекат 2-3 седмици, но понякога този период е по-къс или по-дълъг.

Признаци на бяс.

Болното от бяс куче (обикновено от буйния бяс) изведнъж загубва апетит, към храната се отнася безразлично, дъвчи и гризе клонки, трева, листа, пръст; бяга от водата, от която изпитва страх, завира се я някой тъмен ъгъл на кучкарника, лае безпричинно, скача и се блъска в клетката или оградата на кучкарника. Трудно ходи по малка нужда.

След няколко дни болестта взема друг ход: кучето започва да става все по-буйно, да ръмжи хрипкаво и да се нахвърля срещу хората и животните, почва да дави и хапе животните и хората, които среща по пътя си, от устата му излиза слюнка, прилична на пяна, която е много заразителна. В този период кучето почти нищо не яде, защото настъпва паралич на глътката, който бавно обхваща долната челюст, пренася се в задницата и опашката, и обикновено кучето умира.

При тихия бяс по кучето, то не буйствува, може да не лае и хапе. То е също така апатично към храната, повръща, има кървава диария и парализирането настъпва по-бързо, отколкото при буйния бяс, а заедно с това и смъртта.
-------------------------------------------------

Има ли рахит при кучета?

Какво представлява кучешкия рахит?

Рахитът при кучетата е типично недоимъчно заболяване, което се дължи на липса или на недостиг на калций, фосфор и витамин D в организма на подрастващото животно. Отглеждането на отбитите кученца в тъмни и влажни помещения може да доведе до рахит. Като се има предвид, че калцият и фосфорът са основни градивни елементи на костите, ясно е какви могат да бъдат последствията от недоброто задоволяване с тези минерални вещества.

 

Кои са по-съществените симптоми за рахит при кучета?

Заболяването започва с постепенно намаляване на апетита и се стига до пълно отказване от храна. Може да се появи извратен апетит. Кучето променя походката си, започва да се залежава и непрекъснато му се спи. След известен период от време настъпват изменения в крайниците, които се изкривяват във форма на буквите О или Х. Могат да се появят и изкривявания на гръбначния стълб.

Какво може да се направи срещу рахита при кучета?

Лечението се провежда от специалист, а собственикът трябва да спазва стриктно дадените от лекаря указания. Вашето куче няма да заболее от рахит, ако получава достатъчно минерални вещества, необходимите витамини от група D и ежедневно се разхожда на слънце. Всичко това е особено важно за едрите породи кучета (Дог, Санбернар, Боксер и др.)
-------------------------------------------------

Алотриофагия - извратен апетит при куче.

Алотриофагия - ядене на нехранителни предмети от кучетата.

Стремежът към лизане или ядене (поглъщане) на нехранителни предмети от кучетата се нарича алотриофагия. Тя може да е различни видове. Физиологическа е при малките кученца, особено при смяна на зъбите, но понякога се среща и при големи кучета.

Основни причини за заболяването.

Причини за алотриофагията може да се търсят в посока недостатъчност на микроелементи в храната на животните, особено на калций и фосфор. Също в хипо- и авитаминози. В този случай е добре да разнообразите храненето и да се посъветвате за по конкретни препоръки, според състоянието на Вашия домашен любимец.

Заболявания като рахит, гастрит, ентерит, болести на черния дроб също имат отношение към проблема. Начало на заболявания като парвовирусен ентерит и аденовирусни инфекции и др. също. Но най-често се случва при рахит и глистни инвазии.

Третиране на алотриофагия.

При отсъствие на противопоказания и като се вземе мнение на специалист, в някои от случаите при алотриофагия могат да се прилагат транквилизанти и невролептици. Но във всички случаи е добре да се проведе по обстоен преглед, най-малкото за да се изключат от съмнения някои по-сериозни заболявания при кучетата.

Кожни проблеми при кучето, предизвикани от хормони.

Често срещани кожни проблеми при кучето.

Възможно е кучето Ви да се срещне с редица кожни проблеми, най-често алергии, предизвикани от хормони, като най-често сред тях се среща Acanthosis Nogricans. Останалите случаи на алергични кожни проблеми са тези, които се предизвикват от хормонални заболявания или психологични травми.

При горната алергия, при кучетата се появява тъмна пигментация на кожата по местата, на които изпада козината, особено по пръстите на лапите, по гърдите, по корема и по задните крайници, като обикновено голите места са симетрични.

Най-често от тези кожни проблеми страдат даксовете, но не само. Ако болестта прогресира, кожата става люспеста и мазна, като се появява специфична миризма и лечението трябва да бъде комплексно с използването на инжекции и таблетки.

Препоръки за справяне с кожните проблеми.

Може да се ползват вани с приложение на шампоан против пърхут (например, Низорал), които помагат да се възстанови кожата, премахват неприятната миризма и кучето се успокоява.

Друга хормонална инфекция е Hyperestrogenisen, която предизвиква усилено отделяне на естрогени в огранизма и засяга мъжките кучета, с появата на тумор на семенниците, а също и при кучките над 5 години, които не са кастрирани. При последните се появява възпаление на матката.

Други случаи на заболявания на кожата при кучетата.

Често кучките заболяват в късните етапи на бременността или по време на кърмене на кученцата, като тук причина са както хормоналните промени, така и кърменето. Затова трябва да се внимава за състоянието на кърмилките, особено по време на хранене на малките. На помощ в случая идват някои хормонални средства с тестостерон, но може да се наложи и операция.

Хиперфункцията на адреналина предизвиква заболяване, в резултат на което  опадва козината на кучетата по хълбоците и по предната част на тялото, във вид на петна. Хиперхонадизма предизвиква опадване на козината по опашката и крайниците. Това са най-често срещаните кожни проблеми при кучетата, предизвикани от  хормонални проблеми.

Бигъл е английска порода куче

Произход на бигъла.

Бигъл, произнасяно още като бийгъл или бигль, е английска порода куче с произход от Великобритания, с номер на стандарта 161. Името произхожда от английското Beagle със значението на вид хрътка или копой със среден ръст (33 - 40 см), сходно по външност с фоксхаунд, но по дребен, с по-къси крака и по-дълги, меки уши (трябва да достигат до върха на носа). Теглото е 8 - 16 кг.

Има две версии за произхода на породата бийгъл, като едната е свързана със способността им да издават протяжен и мелодичен лай, поради което е възможно името да произхожда от френското begueule, дословно — калайдисано гърло. А другата версия е свързана с малкия размер на кучето и староанглийската дума - begle, келтската - beag или старофренската - beigh, които имат значението на “малък”.

Версиите за произхода на бигъла са различни. 

Според гръцкия историк Ксенофонт, още в древна Гърция съществували хрътки, работещи по следа. Римляните приели опита по използването на хрътки и го пренесли на Британските острови. Там те в продължение на доста време се кръстосвали с местни породи. Има версии за съществуването на предтечи на бигълите още преди идването на римляните.

Като например, у Пвил, уелски принц, съвременник на крал Артур, който имал особена порода бяла хрътка. В средата на 18-ти век, в Англия се оформили две основни породи за лов на зайци - южна хрътка и северен бигъл. Но основа на съвременната порода става двойка, събрана в средата на 19-ти век от Парсон Ханиууд.

Тя била демонстрирана в Съсекс и до днес, почти във всеки известен кучкарник, има потомци на кучетата от тази двойка.До 1870 г. в щатите, дребните хрътки от южните щати, които тогава ги наричали бигъли, се отличавали от съвременната порода. Имали по-леки глави, приличали повече на басетите, имали бяла окраска с неголямо количество петна.

Те били превъзходни ловци, но не много красиви на външен вид, но това не интересувало особено стопаните им. През 1860 г. ген. Ричард Роуът, от Карлисул, щата Илинойс, внесъл в страната двойка хрътки, които подобрили екстериора, но точно от какъв вид е станало това, остава неизвестно.

През 1880 г. г-н Арнолд от Провиденс, щата Род Айлън, внася бигъли, а през 1896 г. това направил и Джеймс Л. Кернохан, който провежда и първите полеви изпитания с тях. И така, съвременния официален стандарт за бигъл, като порода кучета с произход от Великобритания, е утвърден на 10 септември 1957 г.

Използване на породата.

Породата бигъл има добър нюх и се използва преди всичко за лов на зайци. Много често я използват и в митниците за откриването на взривни вещества. Много активни и повратливи кученца. Трудни са за обучение и възпитание, необходимо е постоянно да бъдат тренирани.