Translate

Грижи за зъбите на Вашето куче.

Почистване на зъбите.

Ако имате възможност, накарайте вашето кученце да свикне с редовното почистване на зъбите. Търкайте ги нежно с мек парцал или детска четка за зъби, потопена в разтвор от хлебна сода и вода. Не използвайте паста, предназначена за хора, тъй като е много вероятно кучето да глътне препарата и да получи стомашно разстройство.

Млечни зъби при кучетата.

Млечните зъби се появяват, когато кученцето стане на близо 4 седмици, и падат между 14-та и 30-та седмица. През това време малките кученца ядат по-малко и дъвчат повече. Играчките от твърда гума или сурова кожа, направени специално за кучета, са добра инвестиция, чрез която през този период ще успеете да предотвратите поражения на домашните вещи.

Понякога кученцето запазва някои временни зъби след появата на постоянните. Това може да повреди меките тъкани в устата и дори да ускори износването на постоянните зъби. Трябва да се консултирате с ветеринарен лекар, който да определи дали премахването им е нужно или не.

Проблеми със зъбите на кучето.

Счупен или пукнат зъб може да е много болезнен, ако е засегната нервната тъкан. Ако се инфектира, съществува опасност инфекцията да се разпространи в кръвоносната система. Препоръчва се бърза намеса на ветеринар. Ето някои от симптомите за заболявания на зъбите:

    * загуба на апетит;
    * червени, подути и кървящи венци;
    * лигавене;
    * кръв в слюнката;
    * жълто-кафява зъбна плака на нивото на венците;
    * счупени зъби;
    * лош дъх.

Въпреки всичко най-честите проблеми със зъбите са появата на плака и зъбен камък. Ако не бъдат отстранени, плаката и зъбният камък могат да причинят инфектиране на венците (гингивит) и на мембраната около гнездата на зъбите (парадонтоза).

Без правилно лечение зъбите се заразяват и падат, а инфекцията може да се разпространи към други части на тялото - бъбреци или клапи на сърцето. Проблемите със зъбите се свеждат до минимум и дори изцяло могат да се предотвратяват чрез редовно почистване.

Храна и зъби.

Не бива да се забравя, че сухите гранулирани храни са полезни при почистването на зъбите. Когато кучетата дъвчат, парчето суха храна стърже зъбите им и действа като четка, отстранявайки по този начин плаката.
-------------------------------------------------

Хранене на малки кученца

Основни правила за хранене на кученца.

Съществуват някои основни правила при храненето на кученцата. Подобно на бебетата, палетата се различават силно по онова, което харесват и е добро за тях, а апетитът им варира дори в рамките на едно и също кучешко семейство.

Когато едно кученце дойде в дома ви на възраст до 10 седмици или по-рано, то трябва да бъде хранено четири до пет пъти дневно, в зависимост от апетита. Храната се дава на малки, лесно смилаеми порции.

Диетата трябва да включва смляно сурово говеждо, мляко, типов хляб или специално ястие за малко кученце, също както и изобилие от чиста вода. Към диетата трябва да се добавят витамини, за да се избегне рахитът. Рибеното масло или патентовани марки витамини А, 0 и В са най-важни за здравето и растежа.                                                                                

Захранване на новородените кученца.

Cериозен проблем е самото хранене. Новородените кученца не могат да понесат дори и къс период от време без храна. Повече от 50% от техните хранителни запаси се изчерпват през първите 3-4 часа от момента на раждане. Затова е много важно малките да засучат възможно най-бързо - още 15-30 минути от момента на раждането.

В началото кучката не отделя същинска кърма, а коластра, която е много богата на антитела и така малките получават пасивен имунитет. Той ги предпазва от различни инфекции през първите седмици от живота им. С напредване на лактацията постепенно за 2-4 дни коластрата се превръща  в кучешко мляко.

Майчината кърма е единствената нормална и пълноценна храна за отрочетата й в началото на техния живот и само тя е способна да поддържа бързия и интензивен растеж през този етап (те удвояват теглото си до 8-10-ия ден и го утрояват към 19-22-ия ден). Растат около 20 пъти по-бързо, отколкото човешките бебета.

Балансирано хранене на малкото куче.

Балансираното хранене през първата година на вече поотраслото куче е особено важно, понеже това е периода на растеж и развитие. За случая е добре да използвате суха храна и то от реномирана марка, поради факта, че в сухата храна баланса между мазнини, белтъци, въглехидрати, витамини и минерали е направен пропорционално с хранителните нужди на Вашия домашен любимец в периода на растеж, а и по-късно според енергийните нужди на порасналото куче.

Такъв баланс при хранене с натурални продукти на практика е трудно постижим! Сухите храни за кучета са получени при опити да се намери високо енергийна, качествена, дълготрайна храна, устойчива на ниски температури за кучетата теглили шейни в арктически условия.

Там храните с високо съдържание на вода замръзват и поради това са негодни за консумация. В същото време кучетата теглещи шейни имат максимални изисквания към качеството на храната. В последствие получените миксове се оказват удачни за хранене на всички видове породи, дори и в домашни условия.

Те доставят всички необходими хранителни вещества, съобразени с фазата на развитие на животното. Поради ниското си водно съдържание не се развалят, ако се съхраняват правилно. Поради същата причина, съдържат голямо количество енергия, за това дажбите са многократно по-ниски.

Видове храни за кучета.

Качествените сухи храни са с висока смилаемост, близка до тази на консервите и месото. Те се приемат с удоволствие от животните и могат да бъдат единствен източник на храна през целия им живот. Подрастващите и младите кучета се нуждаят от много повече калории от по-възрастните си събратя.

Но покриването на тези нужди е лесно - необходимата им енергия се определя пропорционално на размера им. Трябва да знаете, че майката изисква до четири пъти повече калории на ден отколкото обикновено, когато тя кърми, така че да има достатъчно мляко, за да храни бързо растящите си питомци.

Специални диети за млади кученца.

Ветеринарен лекар е добре да ви препоръча специална диета, която да покрие тези висококалорични нужди. Младите, растящи животни се нуждаят от специални диети, които да покрият техните допълнителни нужди от калории, белтъци и минерали, за да могат да си изградят силни мускули и кости.

На шест седмична възраст повечето кученца са готови за отбиване от бозаене. Ако са започнали да приемат твърда храна от паничката на майката, не е необичайно те сами да спрат да бозаят след четвъртата или петата седмица след раждането. Малките трябва да се хранят със специално предназначени за техните нужди храни най-малко по три пъти на ден.

Хранителен режим за малкото куче.

Постепенно броят хранения може да бъде сведен до две на ден след навършване на четири-пет месечна възраст, а след осмия месец могат да се хранят и само по веднъж на ден. Прясна вода в чиста купичка трябва винаги да стои до купичката с храна, за да може малчо да пие, когато пожелае.

Ако той приема трудно сухата храна, може да използвате топла вода или мляко, за да я навлажните и по този начин да го окуражите да се храни. Трябва да се има предвид, че млякото може да причини хранителни разстройства, ако приеманото количество е твърде голямо.

Добре е да изградите хранителен режим по едно и също време на деня, на едно и също място, в една и съща паничка. Трябва много да внимавате с даването на остатъци от масата или друг вид храна за хора, защото по този начин може да стимулирате “просенето” на храна и ще разглезите кученцето по отношение на храната. Ако малкото кученце се храни балансирано, то не се нуждае от хранителни добавки като витамини, минерали или месо.
-------------------------------------------------

Почистване и къпане на кучето.

Има ли нужда кучето от почистване и къпане?

Кучето има силни инстинкти за самопочистване, наложени му от многомилионна еволюция. Козината си то почиства по естествен начин, от само себе си, така че повечето кучета биха имали полза от къпане не по-често от веднъж месечно.
 

Ето някои указания как да къпете Вашето куче:

  • - Почистете козината, като отстраните сплетените косми;
  • - Поставете гумена постелка на пода в банята, за да не се плъзга, особено ако по-едра порода;
  • - Махнете кожения нашийник, но винаги слагайте друг, така че да има за какво да хванете кучето си, ако то внезапно реши да се поразходи, докато се стича вода от него;
  • - Внимавайте водата да не е прекалено гореща, нагласете я предварително до необходимата температура (такава, каквато е приятна и поносима за Вас);
  • - Пъхнете памучни тампони в ушите на кучето, за да не проникне вода в тях;
  • - Използвайте шампоан, който не дразни очите или внимавайте да не попада в тях, ако използвате обикновен(най-добре е да къпете кучето с бебешки шампоан);
  • - За намокряне и изплакване използвайте ръчния душ, ако нямате такъв в банята си се снабдете с къс гумен маркуч, който пасва на крана за водата. Той ще свърши чудесна работа;
  • - Пригответе си повече хавлиени кърпи, тъй като кучето Ви ще има желание да изтръска и подсуши хубаво козината си;
Къпането и почистването не означават спасение на кучето от бълхите, така че ако те са проблем, третирайте с подходящ продукт срещу бълхи, който не се измива при къпане или посетете ветеринарен лекар за консултация.
-------------------------------------------------

Басет Хаунд (Basset Hound) - диван спортист | dLambow

 

Добре ли е да отглеждаме Басет Хаунд (Basset Hound)?

Басетът е масивна, широкогърда "британска" хрътка с изключително ниска стойка и дълги уши.

Кратка информация

  • - Име на породата: = Басет-хаунд (Basset Hound)
  • - Страна на произход: = Обединеното кралство
  • - Време на възникване на породата: = XX век
  • - Тегло: = мъжки 25-34 кг, женски 20-29 кг
  • - Височина: = мъжки 30-38 см, женски 28-36 см
  • - Продължителност на живота: = 10-12 години 

 

 Обща характеристика

  • - За любовта си към комфорта и меките легла в Англия, басет хаундите са наречени "диван спортисти". 
  • - Буквалният превод на името на породата е ниска хрътка. 
  • - Басет-хаундите имат звучен, дълбок глас, който охотно използват в отсъствието на собственика. Съответно, ако живеете в апартамент и често оставяте кучето насаме със собствените си мисли, виковете му могат сериозно да навредят на репутацията ви в очите на вашите съседи. 
  • - Породата се отличава със забележителна интелигентност, съчетана с умерен инат, което превръща нейните представители в лоялни, но не и най-сговорчивите домашни любимци. 
  • - Басетът е пристрастена природа. Ако на разходка кучето хукне по следите на звяр, почти е невъзможно да го приведете в себе си и да го отвлечете от търсенето на потенциалната плячка. 
  • - Измамно декоративният външен вид на Басет Хънда не освобождава собственика от необходимостта да се разхожда с домашния любимец повече, отколкото със средната хрътка. 
  • - Басет хаунд има много слюнка, която виси от челюстите и непрекъснато плиска около купата за пиене. 
  • - Малките лапи и буквално влачещите се по пода уши изобщо не пречат на ловните таланти на басет хрътките. Следователно, с навременно обучение, те могат да открият заек или фазан.

 

Произход на породата басед хаунд

Породата басед хаунд се появява във Франция през 1500-те години и е отглеждана от средновековни монаси като ловна порода, като достига своя разцвет през втората половина на 19 век на Британските острови. През 1866 г. маркиз дьо Турнон изпраща чифт такива кучета на лорд Голуей в Англия. 

Впоследствие роденото потомство отива при лорд Онслоу, който решил да развъжда изключителна партида: прави кръстоска с кучета, внесени от развъдник в Нормандия. Въпреки това, доставката на кучета скоро спира и британската версия на породата става самостоятелно отглеждана.

Какъв е Басетхаунда?

Басет-хаунд (на английски: basset hound) е порода хрътки, отглеждани в Англия, с характерни големи уши. Името на породата идва от две думи: "bass" - нисък и "hound" - хрътка. Басетхаунд принадлежи към групата на късокраките хрътки, чийто основен регион на произход е Франция. 

По-късно френските кучета са пренесени на територията на Великобритания и формират там в независим фенотип, въз основа на който се формира породата Басет Хаунд. Други имена на порода са:

  • - английски басетхаунд,
  • - английски басет.




Описание на породата.

Това е една от шестте признати Басет породи във Франция. Има ръст 33-38 см, тегло 20-29 кг, с продължителност на живота 10-12 години. Кучето има великолепно обоняние и добре проследява следи. Името е с френски произход от думата "bas", което означава "нисък" или "дребен". Окраската е две или трицветна. 

Басет Хаунтите притежават характерна и много забележителна външност с голям излишък на кожа около ушите и главата и не много пропорционално тяло, с дълги уши, които им придават умилително-тъжно-меланхолично изражение. Подходящ е за отглеждане в къщи, даже от неопитни стопани.

Имат гладка, къса козина и трицветна окраска в черно, рижо и бяло. Контактна порода, дружелюбна към други кучета и към деца. Благодарение на своите ловни корени, басетите обичат да душат и да преследват, при това могат толкова да се увлекат в това занимание, че да не разберат как са се изгубили.

Много са любознателни и обичат да са сред хора. Ако остане сам, Басет Хаунда започва много да яде и да спи. Не обича да се подчинява на заповеди и трудно се поддава на дресировка, но е готов да се подчинява за лакомство. Но пък бързо забравя какво трябва да правят за него, ако му бъде предложено.

Характер на басета

Басет хаундите са родени ловци, те се характеризират със своята подвижност и непредвидимост. Те могат перфектно да се чувстват в градски апартамент, но за предпочитане е да обитават просторна селска къща с голям двор. Това са доста умни и сръчни кучета, не са трудни за обучение, особено след като проявяват по-голям интерес към това.

Те имат отлично обоняние, така че са постоянно в движение, надушвайки всяко ново нещо, което попадне в къщата. Те се нуждаят от редовни разходки, на които могат да се чувстват относително свободни и да правят това, което обичат, тоест да търсят интересни неща.
  • - Средно по размер куче;
  • - Има слабо слюноотделяне;
  • - Изисква грижи веднъж на два дни;
  • - Нехипоалергенна порода;
  • - Кучето е подходящо за собственици с малък опит;
  • - Изисква известно ниво на обучение;
  • - Предпочита активните разходки;
  • - Предпочита да ходи по час на ден;
  • - Доста шумно куче е;
  • - Без качества за куче-пазач;
  • - Разбира се с другите домашни любимци;
  • - Идеален е за семеен живот.



Грижи за басет хаунд


Грижа за козината

Козината е гладка и не изисква специални грижи. Обикновено е достатъчно да разресвате кучето веднъж седмично с четка. Почиствайте гънките на кожата, ако е необходимо, и редовно проверявайте дългите уши, за да идентифицирате и коригирате проблемите възможно най-рано.

Хранене

Диетата на вашето куче трябва да осигурява оптимален баланс на всички основни хранителни групи и имайте предвид, че кучето ви трябва винаги да има достъп до прясна и чиста вода. Важно е редовно да оценявате състоянието на тялото, за да поддържате кучето си в перфектна форма. Също така не забравяйте да храните домашния си любимец поне два пъти на ден в съответствие с хранителните препоръки, които идват с конкретната порода и вида на храната. Басет хаундите са предразположени към метеоризъм и стомашни проблеми. За намаляване на риска от подобни проблеми се препоръчват по-чести и по-малки хранения.

Болести по Басет Хаунда.

В сравнение с другите породи, Басет Хаунда е доста здрава порода, но има няколко заболявания, които не го отминават. Много кучета от тази порода са предразположени към развитието на глаукома и ектропия (вишневи очи). Възрастните екземпляри могат да заболеят от болестта на Уилебранд.

Като всички дълги кучета с къси лапи, често страдат от болки в гръбначния стълб, особено ако имат проблеми с наднормено тегло. Същото е и за пресукване на червата - опасно за кучето състояние. Появява се и дисплазия на тазобедрените стави.

Физически натоварвания за Басети

Независимо от спокойния си нрав, всички басети все пак се нуждаят от неголеми, но редовни физически натоварвания, които могат да се постигнат с разходки или с игри. Добре е от време на време да се разчесват.  Мокроусти кучета са и от време на време могат да изпускат слюнка, което изисква редовни грижи за кожата около устата. Храненето е нужно да се регулира, за да не води до преяждане. Ушите е добре да се чистят редовно. 

 

Бретонски басет

Бретонският басет, наричан понякога и Бретански басет е куче със среден размер с груба козина и типична форма на басет. Височината й не е толкова малка, колкото тази на басет: 32-38 см при възрастно куче. Възрастно куче тежи около 16-18 кг. Цветове на козината: кафяво, златисто пшенично или червено пшенично. Някои кучета може да имат малко бяло на гърдите.

----------------

Има ли персистиращо повръщане Вашето куче?

Какво е персистиращо повръщане при куче?

Персистиращото повръщане при кучето е болест, която се разпознава по това, че то повръща ясна пенеста течност или му се гади непрекъснато. Това е признак за стомашно дразнене при остър гастрит или някои други заболявания на стомашно чревния тракт. Такова повръщане се появява и при застрашаващи живота болести, като
  • остър панкреатит,
  • стомашна или чревна непроходимост и
  • перитонит.
 

Причини за кучешкото повръщане.

Постоянното гадене и повдигане при кучетата, без повръщане е типично за раздути от газове черва. Докато при повтарящото се повръщане с диария можем да се мисли като за симптом при остър инфекциозен ентерит.

Повръщане, веднага след хранене, най-често е свързано с раздразнение лигавицата на стомаха, предизвиквана от хринично възпаление - гастрит. Ако откривате повръщане у Вашия питомец 4 - 6 часа след хранене, трябва да изключите чрез гастроскопия възможността това да се дължи на поглъщане на чуждо тяло или на новообразувание.
Изнурителното повръщане при кучетата обикновено е резултат на
  • чернодробни колики, 
  • остър холицистит или
  • остър панкреатит.
-------------------------------------------------

Кучето пинчер - дребна, игрива порода.

Произход и разпространение на пинчерите.

Кучето пинчер е забележителна порода кученца, създадена в Германия, но е много популярна и в други европейски страни и по света.Притежава игрив темперамент, ловкост и жизненост. Тези качества си остават с него до края на живота му, като го правят много подходящ за домашен любимец. Освен това е и непредирчив за отглеждане и не му трябват големи пространства.

Пинчерът изисква правилно хранене, иначе може да напълнее и да възникнат различни проблеми със здравето (както е и при хората). Може да се отглежда в малко жилище. Щом влезе в нов дом, кученцето веднага започва да си търси подходящ ъгъл, за да се устрои там леговище. Не е претенциозен, а е приятел с цялото семейство.

Характеристики на пинчера.

Някои пинчери, като котките, са склонни да ловят мишки из къщи, а също и други дребни гризачи из двора. Независимо от дребния си ръст, пинчера винаги е готов да защитава стопанина си и стои до край, даже ако съперника е значително по-голям от него. Лае силно и няма опасност да не го чуете, особено когато Ви предупреждава за опасност.

Описание на породата.

Породата е активна и умна и обича да е в пълно подчинение на стопанина си. Непременно му е нужна дресировка. Правилното възпитание ще помогне да се развият положителни качества, като преданост и любов към децата. Никога не губи своята бодрост и винаги е енергичен. Проявява характер на пазач още от 3-4 месечна възраст.

Пинчера не обича да го оставяте сам и през цялото време трябва да се занимава с нещо. Нужна му е умствена активност. Поради късата си козина, кученцето е чувствително към висока температура. На ръст достига 30 см, а на тегло - 5 кг. Поддава се добре на дресировка за съобразителност, бдителност и самоувереност.

Куче от порода питбул.

Характеристика на породата питбул.

Кучетата от породата питбул са среден размер, с много здраво телосложение и добре изразена мускулатура. Бойно и ловно куче, отличен страж за жилището, телохранител за семейството и приятел с всякакви окраски и комбинации от оттенъци. Ръст от 46 до 56 см; тегло от 15 до 27 кг и продължителност на живот 12-15 години. От пръв поглед си личи, че това е силно куче с характер.

Въпреки суровия си характер, питбула обича децата и си играе добре с тях. Въпреки това има известно недоверие към тази порода. Например, в Швеция е забранено развъждането на питбули, а също и в някои щати на Америка. Често към тях има ограничения да се разхождат само вечер и то с намордник.

Кучешки боеве.

Кучетата от порода питбул са бойни кучета и често се използват за кучешки боеве. След забраната на боевете, кучетата продължават да се развъждат, но боеве се провеждат нелегално, тъй като на изхода от боя се правят залагания. Колкото повече боеве печели едно куче, толкова по-скъпо става.

Поначало, породите питбул нито са толкова кръвожадни, нито са агресивни, а напротив - те са съвсем мирни и адекватни кучета. Проблема е в хората, които започват да обучават такива кучета от най-ранна възраст да се бият. Иначе кучето е послушно и лесно обучаемо. Разбира се, възпитанието трябва да е настойчиво, но не и грубо.

Семейно куче.

При добро отношение, кучето е напълно подходящо за живот в жилището на собственика си. Има добър характер със сила, увереност и интерес към семейството. Винаги проявяват любов към децата. Питбула е дружелюбен и уравновесен, надарен с интелект и винаги е готов да се притече на помощ на стопанина си.

Японски кучета от порода Шикоку (Shikoku)

Порода Шикоку (Shikoku).

Японската порода кучетата Шикоку (известни са още наименованията Шикоку-ину, Кочи-кен, Микава-ину, Shikoku) имат проиход от Япония. Техният номер на стандарта е 319. Мъжките екземпляри обикновено имат ръст от 52 до 55 см, А женските екземпляри достигат на ръст от 46 до 49 см.
Това е една от най-древните японски породи, предназначени за лов на елени и друг едър дивеч. Добри са при всякакво време. Родина на тези кучета е остров Шикоку, разположен не далеч от големия град Осака. Кочи е префектурата и поради това породата понякога се нарича и кочи-кен. Останалите си названия кучето получава също по географски признак, в зависимост от местността, където са развъждани:
  • - Awa (Ава),
  • - Hata (Хата),
  • - Hongawan (Хонгава). 

Характеристика на (Shikoku).

Най-чистопородни се считат кучетата Хонгава, понеже живеят в известна изолация спрямо останалите кучета, а месността е труднодостъпна. Г-н Харуо Изогаи е направил в началото на миналия век много за развитието на месните породи. През 1937 година Шикоку е обявено за паметник на живата природа.

Кучето Шикоку не е признато за отделна порода от всички световни кинологични организации. И в наше време породата е доста рядка и е трудно да се срещне извън Япония. Иначе е силно и издръжливо куче, но му е нужна добра социализация. С другите домашни животни се спогажда. Много е дружелюбно къ стопанина и семейството му. Лесно се обучава, има спокоен, независим характер. Умни и послушни, не вдига излишен шум за нищо.

Страхувате ли се от кучешка тения (Ехинококоза)?

Какво е кучешката тения или Ехинококоза?

Кучешката тения (Ехинококоза) е заболяване при кучетата с хронично протичане, при което се уврежда най-често черният дроб на животното, но е възможно да се засегнат също белите дробове и други органи.

Причинителите са паразити, отнасящи се към т.нар. биохелминти. При своето сложно развитие, освен от краен гостоприемник (куче, вълк, чакал, лисица и др.), те се нуждаят от междинен гостоприемник (човек, селскостопански животни - овце, кози, едър рогат добитък, свине и др.)

Човешката ехинококоза (hydatidosis, или hydatid disease) се причинява от ларвените форми на цестодите (лентовидни червеи) от род Echinococcus:
  • Echinococcus granulosus причинява цистозна ехинококоза (cystic echinococcosis), която е най-често срещаната форма
  • E. multilocularis причинява алвеоларна ехинококоза (alveolar echinococcosis)
  • E. vogeli причинява полицистозна ехинококоза (polycystic echinococcosis)
  • E. oligarthrus е много рядка причина за човешка ехинококоза

Развитие и разпространение.

Зрелият Echinococcus granulosus (3 до 6 mm дълъг) пребивава в тънките черва на крайните гостоприемници, кучета или други месоядни. Полово зрелите проглотиди освобождават яйца, които преминават във фекалиите.

След поглъщане от подходящ междинен гостоприемник (при естествени условия: овце, кози, свине, говеда, коне, камили), яйцата се излюпват в тънките черва и освобождават онкосфери, които проникват през чревната стена и мигрират по кръвоносната система до различни органи, най-често до черния дроб или белия дроб.

В тези органи онкосферата се развива в циста, която постепенно се уголемява, произвеждайки протосколекси и дъщерни цисти, които изпълват цялата й празнина. Крайният гостоприемник се заразява чрез поглъщане на съдържащи цисти органи на заразени междинни гостоприемници.

След поглъщането протосколексите евагинират (вдлъбват се), прикрепят се към чревната мукоза (лигавица), и се развиват в зрели форми в рамките на 32 до 80 дни. Същият жизнен цикъл се наблюдава при E. multilocularis (1.2 до 3.7 mm), със следните различия:
  • крайните гостоприемници са лисици, а до по-малка степен кучета, котки, койоти и вълци;
  • междинните гостоприемници са дребни гризачи;
  • ларвният растеж (в черния дроб) остава в пролиферативен стадий, в резултат от инвазиране на околните тъкани.
При E. vogeli (до 5.6 mm дължина)
  • крайните гостоприемници са кучета;
  • междинните гостоприемници са гризачи;
  • ларвните стадии (в черен, бял дроб, други органи) се развиват вътрешно и външно, като образуват множество мехурчета.
E. oligarthrus (до 2.9 mm дължина) има жизнен цикъл, който включва представители от сем. Felidae като крайни гостоприемници и гризачи като междинни гостоприемници.

Заразяване на хората с кучешка тения.

Хората се заразяват при поглъщане на яйца, с последващо освобождаване на онкосфери в тънките черва и развитие на цисти в различни вътрешни органи.

E. granulosus се среща практически в цял свят, но най-често в райони за паша, където съществува вероятност кучета да погълнат органи от заразени животни. E. multilocularis се среща най-често в северното полукълбо, включително Централна Европа и северните части на Европа, Азия и Северна Америка. E. vogeli и E. oligarthrus се срещат в Централна и Южна Америка.

Инфекцията с кучешка тения най-често не се забелязва с години, преди уголемяващите се цисти да причинят признаци на заболяване в засегнатите органи. При засягане на черния дроб може да се наблюдават коремни болки, уголемяване в областта на черния дроб, запушване на жлъчния канал.

При засягане на белия дроб може да се наблюдава болка в областта на гърдите, кашлица, храчене на кръв. Разкъсване на цистите може да доведе до развитие на треска, уртикария, еозинофилия, анафилактичен шок, както и разсейване на цистите.

Могат да бъдат засегнати и други вътрешни органи (мозък, кости, сърце), като в резултат се развиват съответните признаци. Echinococcus multilocularis засяга черния дроб като бавно растящ, деструктивен тумор, с коремни болки, запушване на жлъчния канал и понякога метастатични усложнения в белите дробове и мозъка.

Echinococcus vogeli засяга главно черния дроб, където се развива и оказва влияние като бавно растящ тумор; развитието на вторични цисти е обичайно усложнение.

Диагноза и лечение на ехинококоза.

Диагнозата на ехинококозата се основава най-често на ултразвукография, подкрепена от положителни серологични изследвания. Хирургическата интервенция е един от най-популярните методи за лечение на ехинококозата, макар отстраняването на паразитните маси да не е 100% ефективно. След операцията понякога може да се наложи медикаментозно лечение.

Индивидуалната профилактика е свързана главно със стриктната лична хигиена на ръцете и грижливото измиване на плодовете и зеленчуците преди тяхната употреба. Стопански полезните кучета и тези които се отглеждат по домовете, периодично, по схема, задължително се подлагат на дехелминтизация (обезпаразитяване), в т.ч. и против кучешка тения.

Особено важен е ветеринарно-санитарният контрол при клането на животни. Ехинококозните органи на заразени с кучешка тения животни се унищожават задължително.
-------------------------------------------------

Полски харт (Polish Greyhound) - порода полско куче.

Полски харт е порода полско куче, като оригиналното му наименование е „Polish Greyhound“ и имат произход от Полща. На ръст тази порода достига от 68 до 80 см височина, като за женските екземпляри тя е 68-75 см, а за мъжките  - от 70 до 80 см.

Ако добре познавате породата Polish Greyhound или имате непосредствени наблюдения върху нея, може да добавите в коментари още подробности за нея. Номер на стандарт на Полски Харт е 333.

Тетанусът не е чак толкова опасен за Вашето куче, но ...

Clostridium tetani - причинител на тетанус.

Тетанусът е инфекциозна болест с причинител Clostridium tetani. Засяга почти всички топлокръвни животни, но все пак кучетата притежават известна естествена резистентност (устойчивост) срещу нея. Тетанусният бацил присъства в чревния тракт на някои животни, без да причинява заболяване.

Обикновено се намира в почва, замърсена с конски и говежди тор. Инфекцията прониква през наранена кожа или отворена рана (ръждивият пирон е класически пример). Симптомите обикновено се появяват рано – след няколко дни, но са възможни и закъснения от няколко седмици.

Тетанусните бактерии виреят най-добре в тъкани с ниска концентрация на кислород. Идеалната им среда за развитие е дълбока, затворена отгоре рана или в девитализирани (умъртвени) и силно замърсени тъкани, където се произвежда тетаничен токсин (невротоксин), който засяга нервната система.

Симптоми на тетануса при кучетата.

Симптомите на болестта при кучето са доста характерни и се изразяват в спастични контракции и изпъване (ригидни екстензии) на крайниците, трудно отваряне на устата и мъчително преглъщане, ретракция на устните и очите, изпъкване на третия клепач. Контракцията на челните мускули причинява изправяне на ушите.

Най-малкото раздразнение предизвиква мускулни спазми. Симптомите са подобни на тези при стрихниново отравяне. Смъртта настъпва от дехидратация (обезводняване), изтощение и затруднено дишане вследствие на парализа на дихателната мускулатура.

Лечение на кучешки тетанус.

Фаталният край може да се избегне при навременно ветеринарно лечение. Правят се инжекции с тетанусов антитоксин, антибиотици, седативи, венозно вливане на течности. Грижите за раната подобряват хода на болестта.

Кучетата могат да бъде предпазени от развитие на тетанус, ако раните се лекуват своевременно. Понеже естествената им резистентност е доста висока, обикновено не е необходима ваксинация. Все пак за куче, което пази стадо от домашни животни и обитава обори, ваксинирането е желателно.
-------------------------------------------------

Немски Штихелхаар (Deutsch Stichelhaar)

Основни данни за породата.

Немският Штихелхаар с  наименованието си на немски език Deutsch Stichelhaar е типична немска порода кучета. То носи, според международния класификатор, номер на стандарта 232, признат от Международната кинологична федерация през 1963 г.

Има за произход Германия, като на ръст достига от 58 до 70 см. (мъжко 60 - 70 см, женско 58 - 68 см). Ако знаете повече подробности за породата, може да ги споделите по-долу, в коментарите.

Характеристики на Штихелхаарта.

Това е универсално ловно куче, способно с успех да работи върху различни местности - гора, поле, блато. Не го смущават даже най-сложните природни условия. Има добър слух, издръжливост, сила и могат да преследват всяко животно по неговата следа.

Породата е създадена през 19 век, като родното им място е Франкфурт-на-Майн, град в югозападна Германия. Штихелхаарта дължи своята поява на по-древната порода немски твърдокосмести птичи хрътки, известни през 16-ти век и овековечени на гравюрите на известния майстор Ридигер.

Дългата и тясна муцуна говори за наличие на предци и от немската овчарка. Породата се подразделя на няколко рода:
  • дратхаар,
  • курцхаар и
  • лангхаар.
През 1892 год. е основан клуб на любителите на това куче, които искали да развъждат чистокръвни представители на породата. През годините породата е променила и сега доста се различава от своите предшественици от преди век.
Кучето има не лек характер, поради което му е нужна ранна и настойчива дресировка, възпитание и социализация. Като лидер, то признава само стопанина си и се отнася към него с любов и невероятна преданост. Но с непознати хора не са много любезни и даже са способни на агресия. Отлично се справят с функциите на стражево куче, смело се борят и защитават стопанина си и неговото имущество.

Породата Штихелхаар не изисква особени грижи, но не е подходяща за градски условия. Тя изисква простор, физически натоварвания, дълги разходки - много енергично куче. Рядко боледува.

Порода японско куче Хокайдо

Описание.

Породата Хокайдо (изписвано още на латиница като Hokkaido) е японско куче с номер на стандарта 261, при която мъжките екземпляри достигат 48 - 52 см височина, а женските - 45 - 48 см. Хокайдското куче (айну) е мускулеста и студоустойчива порода от среден размер. Може да се класифицира като Японски шпиц.

Използване.

Това куче е отличен придружител за лов, понеже притежава изключителни качества, като превъзходен нюх, бестрашие, издръжливост и чудесна ориентация в пространството. Освен това, хокайдо може да бъде и предан семеен приятел.Ако са Ви известни други данни за породата Хокайдо, тук е мястото да ги споделите с останалите посетители на блога.

Запек или констипация при кучетата.

Причини за запек при кучетата.

Кучетата често имат затруднения с дефекцията дори и когато са напълно здрави, като става дума за различни форми на запек или констипация. В повечето случаи това най-често се дължи на обилното им хранене с кости и сухи храни и невъзможността да пият необходимото им количество вода.

Не са редки и случаите, когато причината за появата на запек е поглъщането на трудносмилаеми чужди тела, като парчета от дърво или пластмаса. Констипацията е признак, който често се явява при някои други заболявания, като възпаление на простатната жлеза, на аналните жлези и др.
Много важна предразполагаща роля за запичането имат възрастта на кучетата и неправилното им отглеждане. Най-често боледуват старите животни и тези, които имат заседнал живот.

Препоръки за справяне с констипацията при кучетата.

На болното куче се препоръчва да се дават очистителни средства, като течен парафин в доза 1-2 супени лъжици или рициново масло от 1 чаена до 1 супена лъжица в зависимост от големината на животното. При силен запек може да се направи клизма със сапунена вода.

Обръщайте особено внимание на храната, която трябва да бъде с по-рядка консистенция. Нужно е да се ограничава и да дори се изключва даването на кости и твърди, сухи храни. За препоръчване е в дневната дажба да се включат прясно и кисело мляко, черен дроб и пресни сочни плодове.
На кучетата, които се отглеждат вкъщи и са предразположени към констипация, трябва да се осигурят по-чести продължителни разходки, и то най-малко два пъти дневно. Така преодоляване на запека на домашния любимец зависи в много голяма степен от неговия стопанин.
-------------------------------------------------

Португалска порода пойнтер - Portuguese Pointing Dog

Произход. 

Една от породите кучета с произход от Португалия е Португалският пойнтер, който на латиница се изписва като Portuguese Pointing Dog. Кучето носи номер на стандарта 187.
 

Физически данни.

При него мъжките екземпляри достигат на ръст 52 - 60 см и тегло то 20 - 27 кг, докато женските екземпляри са на височина до 48 - 56 см, а на тегло - около 10 - 22 кг. 
Стига да сте в течение и на други данни за тази порода кучета, би било добре да ги добавите в коментар под тази публикация, и по този начин да ги споделите с другите любитеми на тези чудесни домашни любимци..

Заразен хепатит при кучета.

Признаци за заразен хепатит.

Заразният хепатит при кучетата много прилича по признаци на ганата и затова често се смесва с нея. Причинителят е вирус. Заразният хепатит се пренася чрез урината на болните и преболедувалите кучета, които остават носители на зараза до шестия месец след отшумяване на клиничните признаци у домашния Ви любимец.
 
Заболяват най-често младите животни до едногодишна възраст, но вирусът поразява и възрастни кучета. Ето защо ежегодното ваксиниране на всички кучета против заразен хепатит трябва да се смята за задължително.

Какви симптоми има заразния хепатит при кучета?

Признаците на заразния хепатит се проявяват след инкубационния период, който трае около една седмица. Кучето е с висока температура, придружавана с повръщане и разстройство, като в изпражненията се появяват следи от кръв. При палпиране в областта на дясното подребрие се появява болка.
Лечение на вирусен хепатит при кучета е възможно при бърза намеса на ветеринарния специалист.
-------------------------------------------------

Хранене на бременно куче.

Промяна в обмяната на веществата при бременност.

През първата половина от бременността няма специални изисквания към хранителния режим на кучета, но той трябва да е добре балансиран с добавянето на витамини и минерали. Вече стана дума, че по време на бременност на кучето се променя обмена на веществата, увеличават се нуждите от енергия.

Затова е необходимо балансирано хранене и за благополучието на майката и за правилното развитие на плодовете й. Новороденото кученце, до отбиването му, се храни за сметка хранителните вещества в организма на майката и ако те не са достатъчни, това е за сметка на нейното здраве.

Храна за бременни кучета.

Ако до този момент кучето се е хранело предимно със суха храна, то сега трябва да преминете към храна за бременни и кърмещи кучета и да добавите фолиева киселина- това е достатъчно за да й обезпечите всички хранителни вещества.

Ако Вашата любимка се храни с натурални продукти, то задължително трябва да добавите в рациона й витаминни и минерални комплекси, тъй като потребността от витамини в този период нараства 2 - 2,5 пъти.

Усложнения при бременното куче.

Бременността при кучетата може да се усложни от различни фактори, като токсикоза, съпровождаща се с повръщане, прилошаване с отказ от храна, линеене, изпадане на козината.

През втората половина от бременността, особено внимателно трябва да се следи в организма на кучето да постъпват достатъчно основни хранителни вещества (белтъци, минерали), тъй като в този период става усилен растеж на плодовете и се увеличава тяхната потребност от хранене.

В този период матката на самката значително се увеличава по размер, което не позволява на кучето да приема предишните количества храна за едно хранене. Затова в този период се увеличава не само калоричността и полезността на храната, а и се увеличава броя на храненията до три пъти на ден, а 2 седмици преди раждането и до 4 пъти на ден, но на по-малки порции.

Грижи за бременното куче.

Старайте се да не безпокоите твърде много кучето си - не го возете в колата, особено на дълги пътувания, не ходете често на гости с нея. Не й позволявайте да скача отвисоко. Ако се налага да я повдигате, това трябва да става бавно и внимателно, като поддържате тялото отдолу и опирайки го в себе си.

Но не я лишавайте от спокойни разходки и поддържайте обичайната хигиена, но съкратете процедурите и ги правете по-щадящо. Възможно е кучето да се получи частичен аборт - част от плодовете изпадат от матката, но останалите продължават нормално да се развиват.

В тези случаи са необходими консултации с лекар, особено ако забележите гнойни тъмно-зелени секреции от родовите пътища, които сигнализират за вътрешноутробно измиране на ембриони.
-------------------------------------------------

Бяс по кучетата

Да Ви ухапе бясно куче.

Бясът по кучетата е една от най-опасните болести, тъй като не само животните боледуват от нея, но нейна жертва става и човекът, ухапан от бясно куче. Тази тежка болест все повече и повече намалява у нас, тъй като здравните власти вземат много сериозни мерки против безстопанствените кучета и котки, които най-често се явяват разпространители и проводници на заразата.
 
Бясът е силно заразна болест, която се предава чрез слюнката при ухапване от болно животно. Причинител на тази тежка и мъчителна болест е вирус, който нанася силни поражения най-вече на централната нервна система. Известни са две форми, в които се проявява бяса: буен и тих бяс. От момента на ухапването от бясно куче до първите признаци на болестта могат да протекат 2-3 седмици, но понякога този период е по-къс или по-дълъг.

Признаци на бяс.

Болното от бяс куче (обикновено от буйния бяс) изведнъж загубва апетит, към храната се отнася безразлично, дъвчи и гризе клонки, трева, листа, пръст; бяга от водата, от която изпитва страх, завира се я някой тъмен ъгъл на кучкарника, лае безпричинно, скача и се блъска в клетката или оградата на кучкарника. Трудно ходи по малка нужда.

След няколко дни болестта взема друг ход: кучето започва да става все по-буйно, да ръмжи хрипкаво и да се нахвърля срещу хората и животните, почва да дави и хапе животните и хората, които среща по пътя си, от устата му излиза слюнка, прилична на пяна, която е много заразителна. В този период кучето почти нищо не яде, защото настъпва паралич на глътката, който бавно обхваща долната челюст, пренася се в задницата и опашката, и обикновено кучето умира.
При тихия бяс по кучето, то не буйствува, може да не лае и хапе. То е също така апатично към храната, повръща, има кървава диария и парализирането настъпва по-бързо, отколкото при буйния бяс, а заедно с това и смъртта.
-------------------------------------------------

Има ли рахит при кучета?

Какво представлява кучешкия рахит?

Рахитът при кучетата е типично недоимъчно заболяване, което се дължи на липса или на недостиг на калций, фосфор и витамин D в организма на подрастващото животно. Отглеждането на отбитите кученца в тъмни и влажни помещения може да доведе до рахит. Като се има предвид, че калцият и фосфорът са основни градивни елементи на костите, ясно е какви могат да бъдат последствията от недоброто задоволяване с тези минерални вещества.
 

Кои са по-съществените симптоми за рахит при кучета?

Заболяването започва с постепенно намаляване на апетита и се стига до пълно отказване от храна. Може да се появи извратен апетит. Кучето променя походката си, започва да се залежава и непрекъснато му се спи. След известен период от време настъпват изменения в крайниците, които се изкривяват във форма на буквите О или Х. Могат да се появят и изкривявания на гръбначния стълб.

Какво може да се направи срещу рахита при кучета?

Лечението се провежда от специалист, а собственикът трябва да спазва стриктно дадените от лекаря указания. Вашето куче няма да заболее от рахит, ако получава достатъчно минерални вещества, необходимите витамини от група D и ежедневно се разхожда на слънце. Всичко това е особено важно за едрите породи кучета (Дог, Санбернар, Боксер и др.)
-------------------------------------------------

Алотриофагия - извратен апетит при куче.

Алотриофагия - ядене на нехранителни предмети от кучетата.

Стремежът към лизане или ядене (поглъщане) на нехранителни предмети от кучетата се нарича алотриофагия. Тя може да е различни видове. Физиологическа е при малките кученца, особено при смяна на зъбите, но понякога се среща и при големи кучета.

Основни причини за заболяването.

Причини за алотриофагията може да се търсят в посока недостатъчност на микроелементи в храната на животните, особено на калций и фосфор. Също в хипо- и авитаминози. В този случай е добре да разнообразите храненето и да се посъветвате за по конкретни препоръки, според състоянието на Вашия домашен любимец.

Заболявания като рахит, гастрит, ентерит, болести на черния дроб също имат отношение към проблема. Начало на заболявания като парвовирусен ентерит и аденовирусни инфекции и др. също. Но най-често се случва при рахит и глистни инвазии.

Третиране на алотриофагия.

При отсъствие на противопоказания и като се вземе мнение на специалист, в някои от случаите при алотриофагия могат да се прилагат транквилизанти и невролептици. Но във всички случаи е добре да се проведе по обстоен преглед, най-малкото за да се изключат от съмнения някои по-сериозни заболявания при кучетата.

Кожни проблеми при кучето, предизвикани от хормони.

Често срещани кожни проблеми при кучето.

Възможно е кучето Ви да се срещне с редица кожни проблеми, най-често алергии, предизвикани от хормони, като най-често сред тях се среща Acanthosis Nogricans. Останалите случаи на алергични кожни проблеми са тези, които се предизвикват от хормонални заболявания или психологични травми.

При горната алергия, при кучетата се появява тъмна пигментация на кожата по местата, на които изпада козината, особено по пръстите на лапите, по гърдите, по корема и по задните крайници, като обикновено голите места са симетрични.

Най-често от тези кожни проблеми страдат даксовете, но не само. Ако болестта прогресира, кожата става люспеста и мазна, като се появява специфична миризма и лечението трябва да бъде комплексно с използването на инжекции и таблетки.

Препоръки за справяне с кожните проблеми.

Може да се ползват вани с приложение на шампоан против пърхут (например, Низорал), които помагат да се възстанови кожата, премахват неприятната миризма и кучето се успокоява.

Друга хормонална инфекция е Hyperestrogenisen, която предизвиква усилено отделяне на естрогени в огранизма и засяга мъжките кучета, с появата на тумор на семенниците, а също и при кучките над 5 години, които не са кастрирани. При последните се появява възпаление на матката.

Други случаи на заболявания на кожата при кучетата.

Често кучките заболяват в късните етапи на бременността или по време на кърмене на кученцата, като тук причина са както хормоналните промени, така и кърменето. Затова трябва да се внимава за състоянието на кърмилките, особено по време на хранене на малките. На помощ в случая идват някои хормонални средства с тестостерон, но може да се наложи и операция.

Хиперфункцията на адреналина предизвиква заболяване, в резултат на което  опадва козината на кучетата по хълбоците и по предната част на тялото, във вид на петна. Хиперхонадизма предизвиква опадване на козината по опашката и крайниците. Това са най-често срещаните кожни проблеми при кучетата, предизвикани от  хормонални проблеми.

Бигъл е английска порода куче

Произход на бигъла.

Бигъл, произнасяно още като бийгъл или бигль, е английска порода куче с произход от Великобритания, с номер на стандарта 161. Името произхожда от английското Beagle със значението на вид хрътка или копой със среден ръст (33 - 40 см), сходно по външност с фоксхаунд, но по дребен, с по-къси крака и по-дълги, меки уши (трябва да достигат до върха на носа). Теглото е 8 - 16 кг.

Има две версии за произхода на породата бийгъл, като едната е свързана със способността им да издават протяжен и мелодичен лай, поради което е възможно името да произхожда от френското begueule, дословно — калайдисано гърло. А другата версия е свързана с малкия размер на кучето и староанглийската дума - begle, келтската - beag или старофренската - beigh, които имат значението на “малък”.

Версиите за произхода на бигъла са различни. 

Според гръцкия историк Ксенофонт, още в древна Гърция съществували хрътки, работещи по следа. Римляните приели опита по използването на хрътки и го пренесли на Британските острови. Там те в продължение на доста време се кръстосвали с местни породи. Има версии за съществуването на предтечи на бигълите още преди идването на римляните.

Като например, у Пвил, уелски принц, съвременник на крал Артур, който имал особена порода бяла хрътка. В средата на 18-ти век, в Англия се оформили две основни породи за лов на зайци - южна хрътка и северен бигъл. Но основа на съвременната порода става двойка, събрана в средата на 19-ти век от Парсон Ханиууд.

Тя била демонстрирана в Съсекс и до днес, почти във всеки известен кучкарник, има потомци на кучетата от тази двойка.До 1870 г. в щатите, дребните хрътки от южните щати, които тогава ги наричали бигъли, се отличавали от съвременната порода. Имали по-леки глави, приличали повече на басетите, имали бяла окраска с неголямо количество петна.
Те били превъзходни ловци, но не много красиви на външен вид, но това не интересувало особено стопаните им. През 1860 г. ген. Ричард Роуът, от Карлисул, щата Илинойс, внесъл в страната двойка хрътки, които подобрили екстериора, но точно от какъв вид е станало това, остава неизвестно.

През 1880 г. г-н Арнолд от Провиденс, щата Род Айлън, внася бигъли, а през 1896 г. това направил и Джеймс Л. Кернохан, който провежда и първите полеви изпитания с тях. И така, съвременния официален стандарт за бигъл, като порода кучета с произход от Великобритания, е утвърден на 10 септември 1957 г.

Използване на породата.

Породата бигъл има добър нюх и се използва преди всичко за лов на зайци. Много често я използват и в митниците за откриването на взривни вещества. Много активни и повратливи кученца. Трудни са за обучение и възпитание, необходимо е постоянно да бъдат тренирани.

Порок е всяко отклонение от стандарта за породите кучета.

Определение за порок в стандарта на куче.

Всяко отклонение от определени признаци, записани в стандарта за дадена порода кучета, се разглежда като порок и се наказва при провеждането на състезания и изложения според степента на неговата изразеност.

"Сериозни пороци" са тези отклонения от съществуващия стандарт, които влияят негативно на работните качества на кучето.

"Пороци на ушите" са уши разположени встрани, твърде ниско, полувисящи, разтворени встрани, стоящи отпуснати.

"Пороци на зъбния апарат" са отклонения от зъбната формула или на захапката.

Срещат се значителни пороци в пигментацията на животните, понижена обща издръжливост,

Дисквалифициращи пороци.


  • - Кучета, имащи слаб характер, хапещи или психично неуравновесени.
  • - Кучета с дисплазия на тазобедрените стави.
  • - Кучета с деформация на ушите и опашката.
  • - Кучета с вродени пороци.
  • - Отклонение над 1 см от ръста, предвиден в стандарта.
  • - Албинизъм.
  • - Бял косъм, даже ако очите и ноктите са тъмни.
Тази тема е доста специфична и специална, като конкретни указания за своята порода куче може да получите от Вашия кинологичен клуб, особено ако се подготвяте за изложение или състезание.

Определяне сроковете и стадиите на бременност при кучето.

Срокове на бременността.

Нормално протичащата бременност при кучетата продължава обикновено за срок от около 61 - 66 дни, макар че в зависимост от породата са възможни незначителни отклонения от 2 - 3 дни в едната или другата посока.

Бременността може да се определи и на по-ранни от горните срокове с помощта на лабораторни изследвания на кръвта за хормона релаксин.

Да се диагностицира бременност с ултразвук е възможно след 21 - 24 ден (около 3 седмици). На екрана на ултразвуковия апарат добре се виждат околоплодните мехури със зародишите в тях. За да се прецени жизнеспособността на зародишите е добре ултразвуковото обследване да се извършва на по-късен етап от бременността.

Стадии на бременност при кучето.

На ранните етапи на бременността е трудно да се забележат някакви съществени промени в състоянието на Вашия питомец. В някои случаи на 2 - 3-тата седмица може да се забележи апатия и сънливост.
Към края на първия месец (25 - 30 ден) кожата в областта на млечните жлези набъбва и жлезите стават ясно видими, а при кучетата със светла кожа, стават ярко розови. Увеличава се корема в областта зад ребрата. Но това не винаги се случва.

Три седмици преди раждането теглото на бременното куче започва рязко да се увеличава. Между 38 - 45 ден (6 - 7-ма седмица) могат да се идентифицират костите на черепа и ребрата на ембриона, а също и да се опипват отделните плодове в матката.
-------------------------------------------------

Дали е бременно Вашето куче?

Забременяване на куче.

Когато стане въпрос за чифтосване, кучетата могат да бъдат много дискретни – и доста неподбиращи – затова може и да не разберете, дали е бременно Вашето куче и че Ви предстои да имате кученца.
  
Има редица признаци, за които да следите, но повечето не са явни, докато бременността не е в напреднал стадий (средно бременността при кучетата трае между 61 и 65 дни).

Ето някои от признаците за разпознаване:


  • - Обикновено около 1 месец след чифтосването се появява вагинално течение.
  • - Зърната на кучето стават по-явни, поради увеличаване притока на кръв около основата на зърната. Това се случва около 25-тия до 30-тия ден след чифтосването.
  • - Обикновено по средата на бременността апетита намалява, но не непременно.
  • - Корема се увеличава и теглото на кучката може да се увеличи 20%-55%. Това може да не се забележи до 45-50 ден на бременността.
  • - Поведението на животинчето също може да се промени, например да се появи лека депресия.
  • - Близо до термина, кучката вероятно ще започне да изразява инстинкта си да „гнезди”, като драска по пода или леглото си и показва признаци на нарастващо безпокойство.

Диагностика на бременност с помощта на тест.

За да протече раждането благополучно, а кученцата да израснат здрави и силни, в периода на износване на потомството стопанина трябва с особено внимание към родилката и да изпълнява всички препоръки по храненето и грижите за нея. А своевременното диагностициране на бременността позволява на собственика колкото е възможно по-скоро да пренастрои режима на живот на дамата.

Днес много ветеринарни клиники предлагат такава услуга като тест за бременност при кучетата. Процедурата представлява лабораторен анализ на кръв от кучето за наличието на хормона релаксин. Към втората-третата седмица от бременността нивото на съдържание на този хормон значително се повишава, което се и появява в резултата от анализа. Като правило, тест за бременност, проведен на третата-четвъртата седмица, е достоверен практически на 100%.
-------------------------------------------------

Лъжлива бременност при кучетата

Какво е лъжлива бременност при куче?

Понятието лъжлива бременност при кучетата е синдром, изразяващ се в психически и физически изменения, настъпващи на 4 - 9 седмица след течението у неоплодените самки. Причина за това се явява намаленото ниво на прогестерона във фазата след течението, което предизвиква повишаване концентрацията в кръвта на пролактина у незабременелите самки.

Лъжливата бременност може да се наблюдава при кучетата от всички породи. Най-забележим признак е увеличаването на млечните жлези с образуването на мляко в тях в продължение на няколко седмици.

Изменения в поведението.

Едновременно могат да се наблюдават различни изменения в поведението, като създаване на леговище, пазене на играчки, намаляване на активността, та чак до апатия. Усложнение е лактостазата с последващо развитие на мастит.

В някои случаи, лъжливата бременност при кучетата отслабва спонтанно, ако няма стимулация за продължаването на лактацията, но при изразени симптоми следва да се провежда активна терапия под контрола на ветеринарен лекар.

Препоръки за справяне с лъжливата бременност.

Препоръчва се от дажбите за хранене напълно да се  изключат млечните продукти и да се ограничи употребата на течности. Психическите изменения могат да се тушират чрез превключване вниманието на кучето, като се приберат играчките и се провеждат чести разходки.

Местното лечение на лъжлива бременност дава спорни резултати. Нанасянето на охлаждащи гелове и налагането на хладилни компреси е по-скоро допълнителен раздразняващ фактор. Противопоказно е изцеждането на млякото, тъй като това стимулира неговото образуване. Но при развитието на мастит е добре да се назначават антибиотици.

Хормонални терапии.

Днес, най-разпространена е хормоналната терапия на лъжлива бременност с препарати, съдържащи прогестаген, естрогени, андрогени или техни комбинации и антагонисти на пролактина. Но прогестагените могат да провокират развитието на кистозна хиперплазия ендометрия и наддаване в теглото.

Естрогените в големи дози могат да предизвикат анемия и тромбоцитопения. Повторното и продължително назначение на андрогени води до развитието на вагинит. Ако инхибиторите на пролактина предизвикват повръщане, следва да се спират. Тъй като приложението на хормонални препарати може да предизвика необратими негативни въздействия при истинска бременност, то преди тяхната употреба, такава трябва напълно да се изключи.

Алтернатива на хормоналната терапия, поради своята безопасност и достъпност, могат да бъдат някои хомеопатични препарати. Но надеждната профилактика на лъжлива бременност е стерилизацията на кучето във възрастта от 8 - 9 месеца.
-------------------------------------------------

Какво е бременност на кучето и какви са условията за забременяване?

Нужни ли са грижи при бременност на Вашето куче?

Като правило, собственика на младо куче, на което му предстои първа бременност, счита, че “неговото момиче” ще се справи само и периода на бременност ще премине леко, както си е устроено по природа. Но дали Вашия домашен любимец е толкова близко до природата? Кучетата, живеещи в домашни условия, по сравнение със своите диви родственици, нямат същия имунитет.

Понякога почти напълно отсъстват физическите натоварвания, а що се отнася до кучешките паради … Там става дума за нещо съвсем друго, но не и за природосъобразен живот на кучето. Не трябва да се забравя, че в природни условия оживяват само най-силните кучета, с безупречен имунитет. Докато в домашни условия това правило вече не е такова и Вашето куче е подложено на безбройни глезотии.
 

Какво е бременност на кучето?

Бременността на кучето е периода, в който оплодената яйцеклетка започва своето развитие и продължава до окончателното оформяне на малкото кученце в утробата на майка му, преди да се появи на бял свят. В този период имунитета и целия организъм на кучето се намира в стресово състояние. Формирането на плода изисква от организма на майката значителна мобилизация на силите, тъй като по време на бременността изграждането на плода става за сметка ресурсите на нейния организъм.

Затова в периода на вътрешноутробното развитие на кученцето могат да се обострят редица хронични заболявания (уроцистит, гастроентероколи и др.), а също да възникнат и нови проблеми със здравето. Значителни промени, по време на бременността, претърпява сърдечно-съдовата система, променят се показателите на кръвта. Диафрагмата се премества напред, нараства натоварването върху органите на дихателната система. Дишането става по-често и дълбоко, значително се увеличава газообмена в белите дробове.

С увеличено натоварване работят черния дроб и бъбреците, като отделят от организма вредните продукти на обмена не само на майката, но и на нейния плод. Сега, когато вече разбирате, че процеса на износване на малкото кученце е особено състояние за кучето, подлагащо всички функции на неговия организъм на допълнително натоварване и стрес, трябва да решите - готови ли сте да развъждате кученца или не?

Искате ли да развъждате кученца?

Ако сте решили, че не искате да развъждате кученца (нямате време, кучето Ви не е расово и от търсените скъпи породи…), то в този случай е добре да обмислите информацията за стерилизацията на подрастващото куче в ранна възраст, което значително ще снижи риска от развиването на рак на млечните жлези в зряла възраст.

Ако Ви мъчи въпроса за раждането заради здравето, поне веднъж. То трябва веднага да се уточни, че това е мит, роден от недостатъчно знания в областта на ветеринарната медицина. Ползата от едноразовото раждане “за здраве” няма да донесе никаква полза, а напротив - пълно е с допълнителни проблеми.

Условия за забременяване.

Ако вече сте решили да развъждате кученца, сега трябва да разбирате колко отговорно е нужно да се отнасяте към този въпрос. Най-добрата възраст за забременяване на кучето е 2 - 2,5 години. Подготовката за зачеване започва с преглед при ветеринарния лекар, който може да направи анализи на кръвта, урината и др., за да изключи заболявания на бъбреците, черния дроб и други вътрешни органи, отсъствието на анемии и хронични възпалителни процеси.

Преди зачеването трябва да се отстранят всички източници на инфекция - възпаления на ушите, венците на зъбите, парааналните жлези. Необходимо е на кучето да са направени всички профилактични ваксини. Ако всичко със здравето е наред, добре е да се определи оптималното време за зачеване, понеже у някои кучета има скрито течение.

Чрез изследване може да се определи точно стадия на полов цикъл у самката и така да се определи оптималното време за зачеване. Обикновено кучетата се зачеват на 10 - 14 ден от цикъла, а след 1 денонощие може да се направи т.н. контролно зачеване. Датата на зачеване трябва да се запомни, тъй като тя позволява да се определи срока на бременност и раждане.

След срещата с партньор.

Ако вашето куче вече се е срещнало със своя партньора, естествено е да очаквате, че тя е забременяло. Имайте предвид, че в началото тя почти не показва признаци на бременност. Едва след 25-30 дни от половия акт може да се очакват промени в поведението й. Настъпва характерно успокоение, загубване на игривостта и улягане на характера. В повечето случаи бремеността не може да се установи до последните дни преди раждането.
  
През тези дни ще наблюдавате увеличение на млечните жлези, последващо отпускане нa външните полови органи и др. Бременността при кучетата продължава около 60 дни. За да сте сигулни, че кучето е бременно, трябва дa сe консултирате с ветеринарен лекар. Бременността се открива чрез палпация (опипване) на коремната стена, а при лабораторни условия - чрез хормонални тестове.

Настъпва моментът на раждането. 

Бременното куче започва да търси място, където да си направи "гнездо". Обикновено животните избират най-потайното кътче, за да се усамотят и пренасят там каквото намерят (парцали, дрешки, кърпи и др.). Ако искате да ги улесните, предоставете им незабелязано подобни вещи и не ги безпокойте. Не правете опити да им налагате избрано от вас място - нищо няма да се получи.
-------------------------------------------------

Популярни публикации - В помощ на българите у нас и по света:

Търсене в този сайт

Translate / Перевод

Посещения на сайта

Последователи на сайта

Архив на блога