Лабрадор (Labrador).

Поява на породата.

Лабрадорът е една от най-разпространените породи в света и също сред най-използваните породи за ловджийски кучета. Първите сведения за лабрадора идват от 1822 когато се споменава за „малки водни кучета, прекрасно тренирани като ловджийски кучета при лов на птици и за други полезни неща„.

Произходът на лабрадорите идва от Нюфаундленд и според много състезатели в лова на птици тази порода е от най-добра класа.

Полковник Хоукър от британската армия и известен спортист по тези времена, определя тази порода като най-добрата за всякакъв вид лов. Лабрадорите също са били използвани и от рибари да дърпат лодките им в ледени води, както и за всякакви други рибарски дейности.

Описание на породата.

В началото лабрадорите са били само с черни цветове, но постепенно са били селектирани жълти и шоколадови на цвят. Лабрадорите са добре сложени, силни и енергични кучета, с широк череп. Широки и силни са също в кръста и ребрата.

Притежават двойна козина – вътрешен слой водонепромокаем и външен слой с къса и гъста козина. Продължителността на живота на лабрадора е между 9 и 15 години, на размери достига до 57 см височина и тегло до 30 кг.

Характеристика на Лабрадора.

Лабрадорите са отдадени и дружелюбни и са добри с деца, с други кучета и домашни любимци. Те са тихи вкъщи, игриви на двора и много активни на полето. Като активни кучета те се нуждаят от всекидневни упражнения и разходки, като в противен случай могат да затлъстеят или пък да се отегчат и тогава могат да създават проблеми.

Дневните упражнения е желателно да включват както преследване, така и плуване. Здравните проблеми при лабрадорите често са наследствени и идват от прекомерното им развъждане и разпространение. Затова при закупуването на лабрадор се уверете, че стопанина им е взел мерки срещу болестите дисплазия, прогресивна ретинална атрофия и епилепсия.

Лабрадорите са интелигентни кучета, лесни са за обучение и са идеални за кучета водачи, за състезания за добре обучени кучета и за други спортове.
-------------------------------------------------

Шпиц - немска декоративна порода куче (German Spitz).

Произход.

Шпиц е немска порода декоративни кучета (German Spitz). Шпицообразните кучета са от най-древните измежду известните породи. Срещат се най-различни окраски и размери.

Описание на породата.

Кучето е добре сложено, квадратен формат. Височина средно от 18 до 35 см. Тялото е компактно с добре развита гръд. Козината е гъста, пищна, но не скрива очертанията на кучето. Цветовете са различни -
  • черни, 
  • бежеви, 
  • бели, 
  • оранжеви, 
  • кремави, 
  • цветни (на петна върху бяло).
Немския шпиц притежава добро здраве, уравновесен характер, приятен за отглеждане, привързва се към стопанина си, умен е и лесно се поддава на дресировка.

Шпицът има доста разновидности - 

  • волфшпиц или кесхонд, 
  • голям шпиц (гросшпиц), 
  • среден шпиц (мителшпиц), 
  • малък шпиц (клайншпиц), 
  • миниатюрен шпиц (цвергшпиц).
-------------------------------------------------

Австралийско келпи - работна порода (Australian Kelpies).

Произход:

Кучешката порода австралийско келпи се е появила вследствие на кръстоска между местното куче динго и късокосместо коли, пристигнало в Австралия през 60-те години на 19-ти век. Счита се, че името на тази порода кучета е дошло от името на бурната река от романа на Р. Л. Стивенсон.
Макар, че в Европа австралийското келпи не е много известно, това е основното работно куче в ранчото на Австралия и Нова Зеландия.

Характеристика на породата:

Това е неуморно работно куче, препълнено с жизнена енергия. По своята натура келпито е ласкаво, спокойно и много предано куче. Великолепен пастир, като природният инстинкт учи келпито как да се отнася с овцете на полето или в кошарите.

Описание:

Келпито е красиво куче, напомнящо до известна степен на лисица. Много е умно, енергично и подвижно.

  • Височина до главата: на мъжкаря - 46 - 51 см, на женската - 43 - 48 см.
  • Тегло: на мъжкаря - 11 - 14 кг, на женската - 9 - 11 кг.
  • Козина - гъста, къса, права.
  • Окраска: черна, черно-рижа, рижа, рижо-кафява, тъмно кафява, сиво-синя.

Грижи:

Нуждае се от простор за движения. Козината е достатъчно да се вчесва веднъж седмично.
-------------------------------------------------

Английски сетер (English Setter).

История на английския сетер.

Породата английски сетер е пряк потомък на старите европейски кучета, използвани през средните векове за лов на птици с мрежа. Но след разпространението на огнестрелното оръжие през 17 и 18-ти век, кучето е подложено на преобразуване, в следствие на което то придобива по-бърз ход и по-добра стойка.

Особен принос в това отношение има Е. Лаверак, който в продължение на 50 години (от 1825 г.) променял и подобрявал качествата на породата чрез имбридинг, подбор и отбор, което способствало за нейния съвременен облик. Английският сетер е от най-известните и разпространени породи сред сетерите.

Характеристика на породата.

Това е ентусиазирано, живо и подвижно куче, подходящо за лов във всякаква местност, но най-вече в блата и влажни низини. Притежава чудесен слух, поради което има широк диапазон на търсене, с бърз галоп, а приближавайки се към дивеча, се движи като котка.

Английският сетер е чудесен ловец на пернат дивеч. Дружелюбен, нежен, добродушен към своя стопанин, идеален за домашен любимец и компаньон. Нуждае се от настойчива, но мека и търпелива дресировка и става добър ловец.

Описание на породата.

Главата е дълга, с изразени линии, държи се високо. Черепът е овален и тесен, с изразен преход от челото към муцуната. Почти квадратни устни, сухи. Очите са окръглени, право поставени, с тъмен цвят. Ушите са средни на големина, на нивото на очите, висящи, спускат се надолу и прилепват към скулите.

Тялото е здраво, сухо, разтегнато, с дълга добре очертана мускулеста шия. Широки гърди с изпъкнали ребра, прибран корем. Краката са мускулести, лапите - компактни, с плътно свити, сводести пръсти. Опашката е права със саблевидна форма, изпъната в продължение на гърба.

Козината е гъста, права и блестяща. На главата и предната част на краката е къса, а на туловището е дълга и тънка. Разцветките са черно с бяло, бежово с бяло, жълто с бяло, керемидено с бяло. Височина от 61 до 68 см, с тегло от 20 до 25 кг.

Английския сетер е куче, което изцяло е приспособено за живот в градовете, но се нуждае от простор и активни физически упражнения за правилното си развитие и поддържане на добра работна форма. Два пъти в седмицата е необходимо да се разческа с гребен.
-------------------------------------------------

Мопс е порода декоративни кучета.

Описание на породата.

Мопс (от англ. Pug) е малко, много обаятелно декоративно кученце - компаньон, носещо според международните кинеложки класификации номер на стандарта 253. Породата произхожда от Великобритания. На височина достига 30 - 35 см, а на тегло 6,3 - 8,1 кг.

Кучето е с жив, весел и при това - уравновесен характер. Благородно е и се привързва към стопанина си, но с възрастта може да стане сърдитко, особено по отношение на странични хора.

Основни характеристики на мопсовете.

Мопсът има едра, кръгла и масивна глава с дълбок и рязък преход от челото към муцунката. Муцуната е къса, тъпа и квадратна. По челото си има многобройни бръчки. Очите са едри, кръгли, изпъкнали и тъмни. Захапката е с малко разминаване (прехапване).

Ушите са високо поставени, не големи, тънки, меки, плътно прилегнали към главата, със заострени краища насочени напред, като прикриват вътрешния отвор или са отдръпнати назад, над главата, оставяйки вътрешния отвор открит. Шията е леко извита, силна и тлъста.

Характерни телесни данни за кученцето.

Тялото на мопса е късо, компактно с добре развита мускулатура с дължина, която е приблизително равна на височината му, което се води квадратен формат. Гърдите са широки с изпъкнали ребра. Опашката е къса, нисоко поставена, завита в колелце, притисната към тялото.

Краката са прави, къси и здрави. Козината е къса, тънка, плътно прилепнала, мека на пипане. Окраската е от жълто-бежfво, през сиво-сребристо до черно. Светлите окраски се съчетават с черно лице - муцуната, ушите и челото, а понякога и с тъмни рамене.
При мопсовете има специфично заболяване на очите с наименование хронична ерозия на роговицата. Отначало, на роговицата на очите се появява почти незабележим дефект и помътняване, съпроводено със сълзeне и лек спазъм на веждите.

След няколко месеца, около този дефект започват да изпъкват кръвоносни съдове. За лечение на мопсове с хроничната ерозия на роговицата се използват
  • витамин А, 
  • антибиотици и 
  • препарати от йод.
-------------------------------------------------

Чау-чау е кучешка порода от Китай.

Описание на породата.

Чау-чау (някои му викат Чао-чао, а всъщност е от английски език Chow Chow) е добре балансирано куче с квадратен формат на тялото, номер на стандарта 205 и ръст от  48 до 56 см. Главата е голяма, но съразмерна. Характерният поглед му придава независим нрав. Езикът му, както и на шар-пей и на полярната мечка, е с лилаво-син цвят.

Ушите са малки, насочени напред. Има две разновидности - къса и дългокосместа. При дългокосместите екземпляри козината е пищна, стърчаща, гъста и дълга, а при късокосместите е къса и плътно прилепнала. Окраската е черна, бежева, керемидена, червено-рижа, сива.




Произход на чау-чау.

Глинени статуетки, отнасящи се към второто хилядолетие преди новата ера, изобразяващи куче от тази порода, са намерени в Китай. Правилното им название на китайски е чао-чао, което в превод означава, че "вижда всичко". Но европейците са го прекръстили на чау-чау и сега в цяла Европа ги наричат така.

Това е най-древния представител на семейство шпицове - реликтова порода, предтек на немския шпиц, като евентуално има и кръстоска с тибетския дог. Иначе за негова прародина се счита Манджурия, откъдето кучетата са се разпространили от север на юг през цял Китай и Тибет.

Родственост на породата.

Родствеността с шпицовете не предизвиква съмнения, но за разлика от тях, в случая с чао-чао имаме широк череп и недоверчив характер, свойствени на мастифите. В Китай има две разновидности - едната е чистокръвна, а другата повече прилича на шпицовете и има петнист език, което изключва чистокръвието й.

Чистокръвните чау, развъждани в манастирите и водени в специални родови книги, били удостоени с честта да бъдат любими кучета в императорския двор по времето на династията Тан (618 - 907 г. от н.е.).

Поява на чау-чау в Европа.

Първото известие за чау-чау е донесено в Европа от италианския пътешественик Марко Поло (1275-1292), а се появяват там през 1780 г., доведени от полковник от индийската армия.

След това, през 1887 г., английския граф Ландслей подарил на съпругата си куче от тази порода. И така висшата английска аристокрация проявила повишен интерес. Първият клуб на любителите на чау-чау е организиран в Англия през 1895 г.

Приличаща на плюшени мечета, тази порода днес е извънредно популярна по цял свят със своите високи умствени способности и прекрасни физически данни. Без значение от своя независим и спокоен характер, кучето Чау-чау е истински пазач.
-------------------------------------------------

Пудел (Poodle) - предимно декоративна порода куче.

Характеристика на породата.

Пуделът (англ. Poodle, нем. Pudel, фр. Caniche) е най-вече порода декоративни кучета, една от най-разпространените в днешно време. Като пуделите са едни от най-умните кучета, които умеят да се приспособяват практически към всякакъв климат. Много умен, мъдър приятел на човека.
Счита се, че тяхна родина е Франция, но има подозрения, че това може да е и Германия, тъй като думата «пудел» има немски произход (puddeln - пляскам във вода, pudeln - греша - при игра на кегли, pudelnass - мокър до кости).

Трябва да се отбележи, че във Франция тази порода кучета се нарича caniche от cane — патка, което свидетелства за произхода на пудела от ловните, водни кучета (за лов на патици). Пуделът е единственото куче, което не предизвиква алергия при хората, тъй като не линее.

Описание на породата.

Живее до 16 - 17 години, а на ръст достига 24 - 60 см. Пуделите са доста разнообразни на външен вид. Стандартът FCI (номер на стандарта 172) признава четири ръстови разновидности, шест разцветки и два вида на козината.
Ръстови разновидности:
  • Стандартен или голям (от фр. Grand — голям) от 45 до 60 см.
  • Малък (от фр. Moyen — среден) от 35 до 45 см.
  • Миниатюрен (от фр. Nain — джудже) от 28 до 35 см
  • Пудел-той (от англ. Toy - играчка)
Видове козина:
  • Къдрава,
  • Шнуровидна.
Окраски:
  • Черен,
  • Бял,
  • Бежев,
  • Кайсиев,
  • Сребрист,
  • Червен.
Последния и най-нов цвят - червения е признат съвсем наскоро - 2005 г.
-------------------------------------------------

Сетер гордон или Шотландски сетер (Gordon Setter).

Описание на породата.

Породата Сетер гордон или Шотландски сетер (от англ. Gordon Setter) е ловна порода кучета с Произход от Великобритания (стандарт № 6, утвърден през 1968 г.) с ръст около 62 - 66 см и тегло около 26 - 32 кг.

Сетер гордона е наследник на стари черно петнисти английски кучета, като породата се е оформила окончателно около 1860 год. При създаването й се е използвала метизация със сетери от други породи и също с понтиери.

Характеристика на Шотландския сетер.

Кучето е издръжливо и настойчиво, може да работи на всякаква местност, има добре развит слух, но се нуждае от търпелива дресировка. Козината изисква редовно разчесване.
Гордън сетер е добре приспособен за живот в жилищата на хората, но изисква пространство за развитието си и също активни физически упражнения.
-------------------------------------------------

Дакел (Dachshund) е симпатична, малка порода куче.

Характеристика на породата Дакел.

Дакелът (нем. Dachshund) е симпатична, малка, почти декоративна порода куче, познат още като "куче - наденичка". То се разбира добре с деца. Обича компанията на други дакели, а също така се разбира и с много други домашни любимци. Но ако става дума за непознати, поведението на дакела може да зависи от неговата индивидуалност и възпитание.

Някои от представителите на този вид може да се чувстват комфортно, но други - може би не съвсем. По внимателни е добре да сте с по - малки и бурни деца, защото дакелчето може да не отчете тичането и въртенето около него като игра, да се подплаши и да реагира защитно.

Описание на породата.
От десетилетия насам дакела е познат основно в

Три големини:
  • тип дакел (нормален),
  • миниатюра (мини) и
  • заешки тип,
Три вида косъм:
  • късокосмест,
  • грубокосмест и
  • дългокосмест.

Общо описание на дакела.

Дакелът е сравнително чувствителна порода кучета. Той не обича да бъде дразнен и пипан навсякъде, но това много зависи и от изградените отношения в семейството.

Тяло.
Той се характеризира с нисък ръст, издължено тяло и къси крайници. Притежава мускулеста и здрава структура на тялото. Муцуната е сравнително дълга, с тъмно оцветена носна гъба.

Очи.
Очите са тъмни, средно големи. Ушите са доста дълги, висящи, меки и тънки. Опашката достига на дължина до лапите на задните крайници и обикновено се носи отпусната надолу.

Косъм.
При дългокосместите - косъмът е дълъг, прав, мек, лъскав, плътно покриващ ушите, шията, гърдите, задната страна на предните и задните крайници, като главата е покрита с къси косми.

Окраска.
Окраската на космената покривка обикновено е червеникаво-кафеникаво жълтеникава в различни оттенъци, но се среща и черна с кафяви петна над очите и по краката, петниста и тигрова, съчетание от
  • сиво, 
  • черно и 
  • кафяво.

Тегло.
Идеалното тегло за дакел е 4,5 кг. Много е важно да не позволите на малкото животинче да затлъстее. Примерното меню за тази порода е до 200 грама сготвено месо с добавка на бисквити или чаша суха храна, разредена с гореща или студена вода в съотношение 1/2.

Дълголетие и болести

Продължителността на живота при дакелите е приблизително 12 - 15 години, като има няколко здравословни проблема свързани с тази порода. Такива проблеми са:
  • каратакт (перде на очите),
  • диабет,
  • епилепсия,
  • гръбначни проблеми и др.
Уверете се, че и двамата родители на кученцето, което си купувате, имат сертификати OFA и CERF, за да сте сигурни в породния стандарт на своя домашен любимец (ако това е важно за Вас).
-------------------------------------------------

Порода - Шар пей (Shar-Pei).

Характеристика на Шар Пей (Shar-Pei).

Весело по характер, Китайското куче порода Шар пей е куче, което може да е приятелски настроено, ако е правилно социализирано, но същевременно може да бъде много независимо и надменно. Това е сериозно и самоуверено куче, което изисква уважение, но може и да отдава такова, когато е правилно дресирано и социализирано. Към други кучета и домашни животни е агресивно и това може да създаде известни проблеми.

Първоначално тази порода е била отглежда за боеве и бойните инстинкти на Шар пей са се съхранили и до днес и лесно могат да се проявят, ако се провокира. Важно е да се уверите, че кучето е социализирано от малко, ако искате децата и другите домашни любимци да са в безопасност, когато са около него. Много силно се привързва към семейството си и предпочита компанията на хората пред тази на други себеподобни.

Избор на Шар Пей.

Бързо ще откриете, че дресировката на Шар пей е цяло предизвикателство, тъй като това куче може да е много твърдоглаво и упорито, когато поиска - това го прави по-подходящ избор на домашен любимец за хора с опит в отглеждането на кучета. Шар пей се нуждае от редовни разходки, за изразходва неизчерпаемата си енергия. По природа Шар пей е преследвач, затова често може да гледа на котите като на жертва, както и да атакува добитъка.

Описание на породата.

Шар пей е порода със среден размер и много здраво телосложение. Неговата характерна набръчкана кожа го отличава сред останалите породи кучета, а изражението му е сърдито и нацупено. Понякога изглежда дори тъжно заради начина по който кожата се набръчква по муцуната му.
Козината му е къса и права, а разцветката й може да бъде кафява, червена, сива и светлобежова. Теглото на Шар пей е около 16-26 кг, а на височина достига 46-51 см.
Продължителността на живот на Шар пей е около 7-12 г. Съществуват редица болести, които засягат тази порода, включително ентропия.
-------------------------------------------------

Някои важни и задължителни аксесоари за кучета.

Аксесоари за кучета.

Ако възнамерявате да се сдобиете с домашен любимец за първи път, добре е да знаете кои са  по-важните аксесоари за кучетата. Ето някои от тях:
  • повод, 
  • нашийник, 
  • нагръдник, 
  • наморник, 
  • къщичка (или леговище - леген, панер), 
  • купичка за вода, 
  • купичка за хранене, 
  • зимна перелина със закопчалки, 
  • имитации на кокалчета за игра, 
  • медальон с данните на кучето, с
  • седалка за автомобил, 
  • модни аксесоари според сезона (чизми, панделки, шапки...), 
  • завивки, 
  • чанта за пренасяне, 
  • комбинирани аксесоари.

По-важни принадлежности за куче.

Ето някои от по-належащите от тях:

Нашийник за кучето
Полезно е още в първите месеци кучето да свикне да носи нашийник и внимателно да се приучи към водене на повод. Освен нашийници се използват така наречените нагръдници, които cа приложими само при дребните породи декоративни кучета. С тях стопанинът не е в състояние да удържи едропородно куче.

Поводите за куче 
Поводите са различни и се подбират според вида на породата. За по-дребните породи се избират по-леки поводи, включително и с автоматично регулиране на дължината, а за по-едрите - по-здрави поводи. Използват се и комбинирани поводи-нашийници, които при опъване обръщат като зъбци малки пластинки. Те от своя страна притискат кучето в областта на шията и го принуждават да спре.
Намордник за кучето
Едрите кучета задължително трябва да притежават и намордник. Той се изработва от кожа или метал по мярка за всяко животно и се поставя върху муцуната му. Трябва добре да прилепва върху нея, добре да се фиксира зад тила и в същото време да позволява кучето свободно да диша. Добре е животното да привикне с намордника още в млада възраст.

Така то е по-желан пациент на ветеринарния специалист, тъй като отпада необходимостта от специални предпазващи превръзки на муцуната при различни ветеринарни манипулации. Кучета, които са по-емоционални и възбудими, задължително трябва да се извеждат с намордник.
-------------------------------------------------

Болонка (Bolognese) е декоративна порода кучета.

Основно описание на породата Болонка.

Болонката или френската болонка (Bolognese) е декоративна порода куче с произход от Италия - чудесен домашен любимец. Номер на стандарта на породата е 196. На ръст достига до 20 - 30 см, а на тегло е 2,5 - 7 кг.

Произход на породата.

Предполага се, че френските болонки са развъдени в Италия чрез кръстоска на малтийска болонка и кралски пудел, от които те са наследили къдравата и гъста козина. През 16-ти век кучета от тази порода попаднали във Франция, където станали любимци на френския кралски двор.
През 18-ти век, екземпляри от тези кучета попадат при руската императрица Екатерина II и в други държави из Европа и така постепенно приели наименованието “френска болонка”, но оригиналното название е Bolognese (Болонез).

Характеристика на болонките.

Това симпатично кученце, по правило, има бяла козина, малък квадратен формат, весело, много игриво, с гордо вдигната глава, висящи уши, покрити с дълга козина, навита на масури. Има тъмни, много изразителни, внимателни и големи очи, които му придават доста ефектен вид.

Прехода от изпъкнало чело към къса муцунка е ясно изразен. Козината е гъста, усукана, в свободни витки. Опашката е покрита с дълга струиста козина, високо поставена, лежи на гърба. Козината се подстригва с ножици, за да се открият очите и да се предаде окръглен вид на главата и туловището.
Правилно вчесанато и подстригано куче има вид на пух за пудра. В добавка, болонката е извънредно ласкава със своя стопанин и доста недоверчива към странични хора. Кученцето има стилна походка и голямо обаяние.
-------------------------------------------------

Дрехи за кучешки гардероб.

Нуждае ли се Вашето куче от дрехи?

Някои стопани на късокосмести породи кучета, съдейки по себе си, считат че техните питомци могат да замръзнат през зимата и затова ги снабдяват със специални дрешки. Истината е, че здравото куче от едра или средна порода, не се нуждае от никакви дрехи. Ако навън е доста студено, по-добре е да съкратите времето за разходка. Кучето не бива да се глези, а много по-добре е да го закалявате.

Дрехи за дребните породи кучета.

По по-друг начин стоят нещата с дребните породи.  Заради не голямата си телесна маса, те по-трудно задържат топлината и затова се нуждаят от специално, топло зимно облекло за разходки в студеното време. Днес не е проблем да се закупи готова дреха за любимеца или да му се ушие по поръчка.
Кучешки дрешки за дългокосмести кучета.
За дългокосместите кучета, например - кокер шпаньолите, може да вземете непромокаем комбинизон за разходки във влажно време. Всеки стопанин знае, че не е толкова просто и лесно да се измие кучето след такава кална разходка. А далеч по-просто е да свалите от него окаляната дрешка и нея да измиете или изперете.

Дрешки за късокосмести кученца.
Разбира се, за късокосместите («голите») кученца (пинчер, дакел…) е добре за се сдобиете и с по-топли дрешки, особено когато падне сняг и зимата е придружена с режещ вятър.

Кучешки буйки.

В зависимост от това къде разхождате своя любимец, може да съобразите още, че през зимата се използват различни соли за стопяване на леда и снега по улиците. От тази гледна точка, за да предпазите лапите на кучето, добре да го снабдите и със специални обувчици.

Но все пак, не прекалявайте. Всяко куче се нуждае и от определено закаляване, за да боледува по-малко. Така хем повече ще Ви радва, хем ще спестявате пари за лекарства и лекари.
-------------------------------------------------

Как да изберете храна за вашето куче?

Правилния подбор на храна и режим на хранене за Вашето куче е важен, защото от това зависи здравето на Вашия домашен любимец.

Видове храни за кучета:

Храните, които са подходящи за кучето, се класифицират по

  • влажност, 
  • цена, 
  • вкусови качества и 
  • хранителни вещества на килограм или грам храна. 

За да изберем най-подходящата диета за кучето трябва добре да обмислим тези фактори.

Консервирани храни за кучетата.
Тези храни предлагат най-високи вкусови качества сравнени с полу-влажните и сухите продукти. Веднъж отворена, консервираната храна трябва да се съхранява в хладилника за не повече от три дни.

Сухи храни за кучето.
Състоят се от хрупкави кубчета, които спомагат за разграждането на плаката и зъбния камък . Тези храни остават по-дълго свежи в сравнение с полу- влажната и консервираната храна след като се отворят.

Специализирани храни за Вашия любимец

Тези храни са специално разработени в идеални пропорции за да посрещнат всички хранителни нужди на кучето. Храните разработени специално за малки кученца обикновено имат по-високо съдържание на хранителни вещества, които кученцата трябва да приемат през периода на растеж и развитие.
Друг вид специализирани храни са тези с по-високо съдържание на протеини и калории , които дават допълнителна енергия на малките кученца и ловните породи. Други са с по-малко съдържание на калории и мазнини , за да помогнат на по-малко активните и по-възрастните кучета да поддържат оптимално тегло.
--------------------------------------------------

Пекинез - китайска декоративна порода кучета.

Описание на породата Пекинез.

Пекинез (Pekingese) е малка, пухкава, декоративна порода кучета, отглеждани в Китай преди повече от 2000 години, с номер на стандарта 207 и тегло до 5,0 - 5,4 кг. Наименованието им произхожда от град Пекин.

Самите китайци наричат тази порода кученца Фу и много ги почитат, за което може да се съди по големия брой произведения на изкуството, които изобразяват пекинеза. Възприемат ги като малки духове - охранители.

Характеристика на Пекинезите.

Пекинезите са добродушни и весели на нрав и с радост вземат участие във всевъзможните семейни развлечения, а и на външен вид приличат повече на дребничък лъв, отколкото на куче. Но е добре да внимавате с тях, особено когато сте извън къщи.

Особено внимание изискват очите на пекинеза, поради особеното си плитко разположение. Затова избягвайте по-резки тласъци и не преуморявайте кученцето.

Стандарти на породата.

Породата е на повече от 2000 год. И за това време се е променила малко. Единствената разлика е, че съвременните развъдници на пекинези и съдиите по киноложките изложби, отдават предпочитания на екземплярите с по-дълга от средната козина.

Стандартите на породата допуска разнообразни окраски, но най-разпространени са рижаво-черните, каквито са повечето Уестуинстърски пекинези. Срещат се също черни, сиви цветове, но белите са безспорния фаворит на изложбите.
Муцунката при пекинеза почти винаги е черна, а очите кафеникави. Преди време е имало линия синеоки английски пекинези (на вид сиви), но кучетата албиноси не се включат в стандарта на породата.
-------------------------------------------------

Как да изберете име за своето куче?

Избор на име за кучето.

Как да изберете име на своето куче е една от първите важни задачи, които трябва да решите веднага щом се сдобиете с домашен любимец. Изберете такова име, което ще Ви бъде лесно да произнясяте много пъти, поради което дългите имена не са най-доброто решение.

На кучето му е все тая как го наричате, но е добре на Вас да Ви харесва, защото от това в бъдеще може да зависи отношението Ви към животинчето, а от Вашето отношение към него, зависи и неговото отношение към Вас.

Ще Ви се наложи да подвиквате на кучето си на улицата или пред други хора и затова не е желателно името му да е грубо или нецензурно. Но е добре е да бъде достатъчно оригинално, в противен случай, като подвикнете “Шаро” и може да съберете половината кучета наоколо.

Преименоване на куче.

Има случаи, когато Вашия любимец е породиста издънка на своите предшественици и в паспорта му вече да е назован по някакъв начин. Ако това име Ви харесва, оставете го. Ако то е трудно произносимо или е назован на известен престъпник или политик, които не Ви харесват, може да го преименовате.

Но не прибягвайте до думи, които е възможно да се чуят из къщи или на улицата твърде често. Старайте се да е благозвучно (лесно изговоримо за Вас), кратко и оригинално (и да Ви харесва). Отделно, би било добре да се съобразите и с кучето, така че и за него да е лесно и разбираемо.

Нужна ли е буква "р" в името на кучето?

Хората, които разбират от кучета, твърдят, че е добре в името на кучето непременно да има звука “р”. Възможно е това да има значение за животинчето, пък и за Вас не би било проблем да се съобразите с тази препоръка.

Следващата стъпка е да покажете на своя нов приятел, кой е той и, че трябва винаги да се отзовава, когато го повикате. Това става по стандартните правила за дресировка.
-------------------------------------------------

Чихуахуа - най-малката декоративна порода кучета.

Описание на породата Чихуахуа (Chihuahua).

Чихуахуа (номер на стандарта 218) е най-малката порода кучета, намерена през 1850 год. В Мексиканския щат Чиуауа (от исп. Chihuahua), от където идва и името им. На ръст достигат до 15 - 25 см, а на тегло до 1.5 - 3.0 кг.

Произход и история на чихуахуа.

Историята за развитие на тази декоративна порода е доста объркана и се основава в повечето случаи на теоретични данни и предположения. Но от редица археологически разкопки и от народни предания, може да се предположи, че предците на тази порода са отглеждани в доколумбовата епоха като “стайни” кученца.

Предполага се също, че чихуахуа е най-древната американска порода, възникнала чрез кръстосване още от толтеките на местен вид диво куче - предтеча с китайски породи, докарани в Америка от конкистадорите. Изображенията и скулптурите на това куче - джудже са служили за украса в градската архитектура.

Та, съвременните чихуахуа са открити през 1850 г. в старите руини на Каса Гранде в мексиканския щат Чиуауа, който граничи с американските Тексас, Аризона и Ню-Мексико, откъдето породата започнала своето разпространение по света, като се превръща в едно от популярните стайни кученца.

Подробно описание на Chihuahua.

Има две разновидности - с къса и с дълга козина. Късокосместите се наричат кралски миниатюри, а дългокосместите - слънчеви кученца. Те са компактен вид с квадратна форма. Главата има характерна ябълкообразна форма, а муцунката е къса, широка в основата си и стесняваща се към носа.

Очите са големи и закръглени, не много изпъкнали, с тъмен цвят и много изразителни. Ушите са прави, големи, широки в основата си, леко свиващи се и закръглени към краищата си. Опашката е дълга, повдигната, под формата на сърп или леко сгъната, като края й е насочен в посока на гръбнака.
Допустими са всякакви окраски и оттенъци, но най-редки се считат тигровите, шоколадовите и синкавите. Породата е с доста устойчива психика за размерите си. Рядко може да се срещнат истерични екземпляри.

Смята се, че дългокосместите са по-меки в поведението си, а късокосместите - по-активни и темпераментни. Чихуахуа е декоративна порода кучета, с произход от Мексико, която е предана на стопанина си, като понякога е даже малко ревнива, но не и злобна.
-------------------------------------------------

Как да приучим кученцето към тоалетна навън?

Приучване на тоалетна с разходка.

Веднага щом се сдобием с малко кученце в къщи, като добри и мъдри стопани, трябва да започнем да работим по въпроса за тоалетната, като го приучваме, че работите си не трябва да ги върши в къщи, а навън, по време на разходката. Как става това?

Когато навремето се сдобих с тримесечната Терка, веднага се заех с тази работа. Веднага щом видя, че кученцето започва да се шматка насам натам, душейки пода, като че ли се озърта къде е най-добре да си свърши работата, вземам го бързо, бързо на ръце и веднага на улицата.

Когато го грабнете в такъв момент, стига да не се е стискало твърде дълго, кучето ще задържи позивите си за уриниране, докато излезете навън и го оставите да се поуспокои, да се поотпусне и да си намери нужното му място.

Режим в естествените нужди.

Щом си свърши нуждите, обикновено край някой храст, или върху тревичка, или на пясък (скоро ще му разберете предпочитанията), го прибирам, до следващия път. В началото, в зависимост от храненето и поенето, може да се налага да го извеждате до 5 - 6 пъти на ден.

Още първите дни се старайте да въведете ред и режим в тези разходки. Така, малчо скоро ще разбере за какво става дума и даже сам ще Ви подсеща, че му се прави нещо (обикновено със скимтене, или нервно шматкане и душене наоколо).
Един препоръчителен режим за начало е 7,00, 10,00, 13,00, 16,00 и 19,00 часа. Разбира се, този режим трябва да съобразите със своите ангажименти и възможности. Ако сте ангажирани в някои от тези моменти, е добре да се договорите с друг член на семейството.

С течение на времето (2 - 3 месеца), започнете да разреждате излизанията на 4, после на три, докато ги сведете до две - сутрин и вечер. Някои стопани преминават на еднократна, по-дълга разходка, но на мен това ми се струва прекомерно. Кучето си иска своето и то е не само да се облекчи, а и да се раздвижи, даже да потича.

Режим за здраво куче и верен приятел.

Ако искате да имате здраво куче и по-малко дертове с лекари, научете се да спазвате тези елементарни нужди на Вашия любимец. Все пак той е Ваш приятел, много любвеобилен, непретенциозен и нещата, които иска са много малки. Ако не сте в състояние да му ги осигурите, е добре да се замислите, дали наистина си заслужава да мъчите животинчето с пренебрежение.
Но обикновено след 3 - 4 седмици или толкова, нещата се нормализират, придобиват режим и само от Вас зависи да го спазвате. Разбира се, от време на време, може да възникват аварийни ситуации, но тогава е задължително да проявявате търпение, разбиране. В никакъв случай не му се карайте, а още по-малко - да го малтретирате.

Пак ще повторя, не му се карайте и не го бийте. То изобщо няма да Ви разбере, но затова пък отношенията Ви може да се обтегнат и да го наплашите. Това не е никак хубаво, защото идеята е точно обратната - да сте добри приятели за неразделна и весела компания в радост и тъга. На кучето му трябва съвсем малко, за да Ви се отплаща постоянно и щедро с приятелството си.
-------------------------------------------------

Хранене на куче.

Кучешкото хранене е различно от човешкото.

Много стопани на кучета - домашни любимци не осъзнават, че хората и кучетата имат различни хранителни нужди. Това означава, че ако дадено куче се храни с остатъци от масата или друг вид човешка храна, може да възникнат здравословни проблеми, като наднормено тегло или определени болести свързани с храненето.

Кучетата се нуждаят от пълноценна и балансирана храна, съобразена с особеностите на техните организми и метаболизъм. Качествените индустриално приготвени храни са специално разработени, за да отговорят на нуждите на кучетата, като в същото време са изключително удобни и ви спестяват време и усилия.
 

Хранителен режим на кучето.

Добре е да изградите хранителен режим за вашето куче, за да избегнете натрупването на излишни килограми. Най-добре е да храните кучето си по време на вашата закуска или вечеря.
Следвайте инструкциите върху опаковката на храната и позволявайте на кучето си да се храни само по 15 мин, след което отстранявайте купичката с храна.

Когато храните куче, имайте предвид:

  • - Млякото е храна , не заместител на водата.
  • - Честото добавяне на сурови яйца към храната може да доведе до дефицит на биотин, което води до дерматит, загуба на козина и забавен растеж.
  • - Някой сурови риби водят до загуба на витамина тиамин .Симптомите за дефицит на тиамин са загубата на апетит, слабост, припадане и дори смърт.
  • - Суровото месо съдържа паразити и бактерии и не е източник на балансиран хранителен режим. Въпреки че, месото е източник на протеини, то има малки количества калций, минерал, от който кучетата се нуждаят за правилен растеж на зъбите и костите.
  • - Суровият дроб , даван ежедневно в големи количества , може да доведе до отраване с витамин А.
  • - Никога не давайте на кучето си кръгли кости - като ги сгризе стават дълги и остри като игли...!
-------------------------------------------------

Разходка на кучета навън.

Ползи от разходката навън.

Щом приучите кучето да се движи с повод, следват разходките навън. Извеждането на кучето на разходка в никакъв случай не трябва да се свързва единствено със създаването на хигиенни навици. Това важи най-вече за животни, отглеждани вкъщи. Прекият контакт с чистия въздух и слънчевите лъчи са жизнено необходими за подрастващите кученца.

Добре хранените кученца с интензивен растеж, които не се извеждат редовно на разходка, са предразположени към рахит, без значение дали им се дават редовно витамини от групата D. Ако това не се случи, обилното хранене и застоялият живот довеждат до затлъстяване, което от своя страна може да причини най-различни други заболявания.

Продължителност на разходките с куче.

Така че продължителността на разходките е от голямо значение - колкото са по-големи, толкова по-добре се отразяват върху организма на кученцето. Докато вашият питомник е още малък, изберете такова място за разходка, което ще му гарантира определена сигурност.

Нужна е предпазливост при разходка.

Младото животно не умее да се пази от превозните средства и трябва да го наблюдавате. Допустими са контакти с други кучета, но бъдете внимателни. Не всички са благоразположени и могат да го наранят.

А и тези контакти често стават причина за предаване на различни заразни или паразитни заболявания. Най-рискови са срещите им с безстопанствени кучета, затова не допускайте подобно общуване.--------------------------------------------------

Движение на куче с повод.

Поставяне на нашийник и повод.

Още преди да извеждате кучето на разходка навън, от около 3-месечна възраст започнете да го приучвате да се движи с вас на повод. Това не е трудно. За целта е необходимо първо да му сложите нашийник, с който да свикне. Необходими са около 5-6 дни, като в началото кучето се старае някак да се освободи от него. Скимти, дърпа го с лапите, а понякога и се търкаля.

Изборът на нашийник се съо6разява с големината и на кучето и вида на породата. След като то свикне с нашийника, започнете при извеждане на разходка да го закачвате на повод. Началото ще бъде трудно. Младото животно, свикнало със свободното ходене, започва да прави какви ли не номера още в момента, в който повода спре свободния му ход.

Обучение в движение с повод.

Бъдете внимателни с него и не подхождайте грубо. Кучето търси своята свобода и не се отказва лесно от нея. Просто го оставете в началото то да ви води, като от време на време внимателно определяте желаната посока с подръпване на повода.
При всяко подръпване кученцето обикновено сяда на задницата си и започва да се тегли. Успокойте го ласкаво и изчакайте отново да тръгне. С малко повече упоритост ще го приучите бързо да се движи на повод.
--------------------------------------------------

Родословие на кучето.

Документ за родословие.

Родословието на кучето е документ, който удостоверява, че питомецът Ви действително произхожда от предци, известни не само поименно, но и с описание на всичките им особености - фамилно дърво. Вписват се датата на раждане на кученцето, номера, фамилията на рода и собственика. Така този документ служи за гаранция, че и кучето ще притежава същите качества, като родителите си.
Всеки, който някога е купувал куче, знае какво е родословие и какво е неговото значение - това е списък с неговите предци, обикновено до 5-то коляно, но не по-малко от три поколения. По-заинтерисованите стопани много подробно изучават произхода на домашния си любимец и вероятността той да спечели някое киноложко състезание, според съответствието си на стандарта за порода.

Родословно прогнозиране.

Опитните развъдници, на основание добре изготвено и онагледено родословие, могат да прогнозират какъв вид кученца може да се очакват от съответното куче, тъй като се счита, че по предишните поколения може да се предсказват какви ще бъдат и бъдещите, особено ако се изучи какво потомство дава дадена конкретна самка.

Сведенията от предците дават предварителни данни за това, какви хромозоми ще се съчетаят у малките. Ако две кучета вече са се доказали като прекрасни производители, най-вероятно, отново ще дадат добро потомство. Така че, родословието, при неговото правилно разчитане, дава достатъчно сведения  дали един екземпляр може да бъде добър производител.

Родоначалник.

Нулево или регистрово родословие е това, което започва с кучето, от което е получено, т.е. то става родоначалник. Издава се след като поне трима експерти дадат описание на новата линия.
-------------------------------------------------

Какво е стандарт за порода кучета?

Селекция на породи.

Селекцията на породи е явление, което няма твърде дълга история. То води началото си от 19-ти век, когато започва активно да се води подбор за получаване на определени способности в потомците. Необходимостта от точно познаване произхода на кучетата е довела до създаването на първите родословни книги (stud book), в които се описва чистокръвието на определени индивиди.

Стандарт за порода.

Стандартът за порода кучета е детайлно описание на външния вид на кучето от определена порода, заедно с други сведения за нея. Това е преди всичко формализирано описание, а не портрет на някое известно куче. Макар в историята на кинологията да са известни случаи, когато стандартите за някои породи да се основават на описание на конкретен основател, то и в тези случаи не става дума за словесен портрет, а за усреднен образ.

Стандартът се описва в конкретни термини, приети частично за конкретната порода и за цялата кинология. Задължително се упоменава
  • общото впечатление, 
  • особеностите на главата, 
  • зъбите (захапка, брой зъби…), 
  • форма на ушите, 
  • цвят и вид на очите, 
  • особености на козината, 
  • окраска. 
При това, описанието може още повече да бъде детайлизирано. Ако искате да градите изложбена кариера за своя домашен любимец, необходимо е най-малко, в общи черти за познавате и забелязвате достойнствата и недостатъците му. Съгласете, че е странно стопанин да попадне на елитна кинеложка изложба и там да се изненадва, че любимецът му има едни или други стандартни недостатъци.

В стандарта се посочват още
  • обичайния ръст, 
  • размера на главата, 
  • дължината на опашката и краката. 
Описват се
  • съотношенията на краката, 
  • размера и формата на гръдния кош, 
  • формите и пропорциите на главата, 
  • шията, 
  • линията на корема, 
  • поставянето на задните лапи. 
Освен подробното описание на външния вид, характера и особеностите на породата, като включва в себе си и наследствените недостатъци, както в конкретното куче, така и за цялата линия. Също се отбелязват недостатъците, които не са съществени, но които все пак намаляват  оценката, тъй като не само могат да бъдат наследени, но в последствие, чрез поколението могат да бъдат и усилени.

Киноложки термини.

Какво точно се разбира под различни киноложки термини (постав на краката, преход от челото към муцуната и т.н.) е описано в редица специализирани ръководства и атласи. Конкретна информация може да получите и от зоотехник в добър клуб, но при всички случаи е добре да минете курсове за начинаещи кинолози, за придобиване на някои базови познания.

Изучавайки стандарта, трябва да помните, че едва ли ще се намери домашен любимец, съответстващо буквално на цялото описание, до последната точка и подробност. Най-трудно е за начинаещите за се оправят с понятията за общото впечатление, до колкото става дума за техния любимец и от него те винаги са с отлични впечатления. Но даже ако виждате у него известни недостатъци, не бързайте да се разстройвате.

Недостатъци на кучето.

Ако кучето Ви има определени недостатъци, може да претендира за добра оценка и даже да стане шампион, защото оценката е комплексна, а както казахме вече - никой не е идеален. Възприемането на стандартите се затруднява от това, че не е изцяло унифицирано тяхното изложение в различните страни. Някои са доста детайлизирани, точно определят
  • какво е недостатък, 
  • какво порок и 
  • какво “дисквалифициращ порок”, 
в други се посочват оценки за отделните критерии според степента на изразеност на недостатъка - а това може да се определя само от много квалифициран  специалист.

Унификация на стандартите.

Разбира се, води се определена работа по уеднаквяване на стандартите, но до пълната унификация сме още далеч и затова сега се съобразяваме с това, което имаме. В крайна сметка, стандарт - това е съвкупност от установени норми с цел получаване на единство на
  • физическите, 
  • психическите и 
  • естетическите 
признаци на породите. Това определение не е нещо твърдо или прекалено строго, но позволява да се включат в определи рамки повечето кучета, чиито предци съответстват на определените критерии.

Модел за описание.

Това може и да е идеализирания портрет на кучето, но то не е нещо повече от детайлното описание на анатомията и неговото поведение, по които го оценяват официално. От 30-те години на миналия век описанието се базира на модели за точен ред на описанието:
  • Общ външен вид,
  • Работно приложение,
  • Кратко изложение за произхода,
  • Глава,
  • Предни крайници,
  • Тяло,
  • Задни крайници,
  • Окраска,
  • Ръст,
  • Тегло,
  • Недостатъци,
  • Пороци,
  • Дисквалифициращи пороци.
Идеалният образ на представителя на дадена порода е този, който съответства на нормите за красота, определени от набор стандартизиращи критерии. Тези норми се описват трудно, но колкото и да са условни, те най-точно изразяват желаните качества и трябва да се приемат по-скоро като базови указания и параметри, да се приемат сериозно, но в същото време и правилно да се интерпретират.

Класификации на породите кучета:

Руска:Английска:Американска:Канадска:
  • 1 — Овчарки
  • 2 — Пинчери
  • 3 — Териери
  • 4 — Дакели
  • 5 — Шпицове
  • 6 — Хрътки
  • 7 — Ловни
  • 8 — Ретривъри и шпаньоли
  • 9 — Декоративни
  • 10 — Работни
  • G — ловни (Gundog)
  • Ho — хрътки (Hound)
  • P — овчарки (Pastoral)
  • T — териери (Terrier)
  • Toy -декоративни (Toy)
  • U — комунални (Utility)
  • W — работни (Working)
  • S — спортни (Sporting)
  • Нo — ловни (Hound)
  • W — работни (Working)
  • T — териери (Terrier)
  • Toy — декорат. (Toy)
  • N — не-спортни (Non-sporting)
  • He — овчарки (Herding)
  • M — други (Miscellaneous)
  • f — полу-признати (foundation stock)
  • S — спортни (Sporting)
  • Нo — ловни (Hound)
  • W — работни (Working)
  • T — териери (Terrier)
  • Toy — декорат. (Toy)
  • N — не-спортни (Non-sporting)
  • He — овчарки (Herding)
Параметрите не бива да сковават, а обратното - да имат достатъчно широки рамки, за да може в тях да се впишат всички особи, съответстващи на морфологичното строене и типа, определени като неповторими.
-------------------------------------------------

Произход и поява на породите кучета - най-добрия приятел на човека.

Най-верния приятел на човека - кучето.

Когато Ви напускат всички добри, скъпи и любими хора, при Вас остава само най-верния приятел на човека - неговото куче. Ако на света нямаше кучета, ние със сигурност щяхме да си измислим такива. Но и тези, които днес ги има, никой не може с пълна сигурност да каже, откъде са се появили и как са застанали редом с човека.

Представителя на породата Санбернар е сред най-тежките кучета на планетата и на височина достига почти метър - колкото едно пони. Докато най-малкото кученце в света, йоркширски териер, за своя къщичка използвало кибритена кутийка и тежало 113 грама. Оттук можем да си направим извода колко различни могат да бъдат кучетата.

Опитомяване на кучетата.

В такъв случай, как е възможно всички те да са произлезли от един и същ предтеча? Най-често се предполага, че семейство псови е произлязло от няколко прародители, при това почти едновременно, във различни части на света. За прародители се считат вълка, чакала и някакво абстрактно «пракуче», за което обаче, никой до сега не е намирал изкопаем скелет или други материални следи.

Затова може да се каже, че точния произход на кучето е неизвестен. Може би то се е появило едновременно с човека. Интересното е, че първите европейци, които се появили преди време в двете Америки, намерили там десетки местни породи от този добър приятел на човека. Счита се, че кучето е станало първото животно, което е започнало да живее редом с човека.

Едва след това са били опитомени овце, свине, патки, елени и кози. Котката става домашно животно преди около пет хилядолетия - пълен новак в сравнение с кучетата, а и затова, може би, е известна със своята независимост. В редица разкопки на древни човешки поселения са откривани останки от древни кучета, които е възможно да са предтечи на съвременните породи.

Произход на основните породи кучета.

В науката се изтъкват няколко първоначални типа, от които са произлезли основните породи. Първият е т.н. торфено куче, чийто скелет е открит в разкопки от времето на неолита и е разпространен по цялата територия на Европа и Азия. Възможно е от него да произтичат такива съвременни породи като шпицове, пинчери, териери. Техен общ признак е живият им темперамент и среден ръст.

Другите са от разкопки край ладожкото езеро, където са открити по-различни останки, с по-едър размер и с някои други признаци. От този тип, наречен «чуждостранен» е възможно да са произлезли северните вълкообразни и пастирски породи.

Третият, най-разпространен тип са овчарките, чийто първобитни останки са открити по времето на бронзовата ера. Това е древен екземпляр, съхранилсе до наши дни във вид на примитивна пастирска порода в централна Европа, като например швейцарското пастирско куче. Съвременните разклонения на този тип представляват резултат от целенасочен подбор от незапомнени времена.

Известен е и още един вид - кучеобразен, за който се предполага, че има общ предтеча, който обаче остава неизвестен. В разкопки от античния период се намират изображения и скулптури на кучета с мощно телосложение, приличащи на договете и древните бойни екземпляри. Още по-малко е известно за произхода на ловните хрътки. Предполага се, че са възникнали в източно европейските и североафриканските степи и произлизат от степния вълк, но за това няма никакви доказателства.

Коя е най-старата порода в света?

Много интересна е историята на дивото австралийско куче динго. Някои учени считат, че това е подвид на домашните екземпляри с произход от малкия индийски вълк, попаднали в Австралия от южна Азия заедно с човека и след това вторично подивели. Други отнасят дингото към самостоятелен вид. Но ако то произхожда действително от древните домашни кучета, то това е най-старата порода в целия свят.

Научното изучаване произхода на различните породи е затруднено от голямото разнообразие на хищниците, които могат да се кръстосват помежду си и да дават потомство, което може да дава поколение. Това свойство е използвал човека за развъждането на различните линии, някои от които вече са престанали да съществуват, а други продължават да възникват и в наши дни.

Защо се е оформило това приятелско съжителство с човека? 

Вероятно за обща защита от врагове и взаимопомощ по време на лов. Най-симпатичната теория обяснява нещата с приятелството - малките екземпляри са забавни, а възрастните са верни, винаги са на разположение за стопляне и в най-студените нощи и т.н. Тук са възможни всякакви фантазии, но основното е, че човека няма друг по-добър приятел сред животните отколкото е кучето.
-------------------------------------------------

Какво е порода при кучетата?

Характеристики на кучешката порода.

Порода при кучетата е достатъчно многочислена група, създадена чрез изкуствен подбор, имаща общ произход и редица сходни морфологични, физиологични и поведенчески особености, устойчиво предаващи се по наследство. Породата може да има, а може да няма преки родствени връзки помежду си, но има достатъчно близки признаци от различно естество, които позволяват тя да бъде отличавана от другите породи и които се предават по наследство.

Необходимо е достатъчно количество животни да бъдат близкородствени и да имат външно подобен вид, който е получен чрез селекция и се поддържа от човека - предимно от любителите кинолози по интереси, организирани в различни клубове, като типичните характеристики се предават устойчиво през поколенията.

Чиста порода.

Понятието за чистопородност включва наличието на точни сведения за това, че конкретно куче произхожда от известни родители с точно определена и призната официално принадлежност. Такива кучета имат характерни наследствени черти, които ги отличават от другите животни от същия вид.

Група и разновидност.

От своя страна, групата е съвкупност от породи, имащи някои общи отличителни признаци, предавани по насредство. А породната разновидност са група представителите на животните, която имат общ наследствен признак, отличаващ я от другите сродни животни. Например, дългокосместата немска овчарка е породна разновидност на немската овчарка.

Научна класификация на кучетата.
В края на 19-ти век редица талантливи писатели-кинолози започнали да обобщават сведенията за кучевъдството в своите книги и статии. Специално могат да се отбележат работите на Стоухендж и Хю Далзил от Англия. Но съвременната класификация възниква в средата на 18-ти век, за което сме задължени на Ж. Бюфон (1707 - 1788 г.) - зоолог и антрополог, автор на многотомната «Естествена история», рисуваща изчерпателна картина за живота на животните.

Критиците на неговата класификация на животните отбелязват, че тя се основава на природата на техните взаимоотношения с човека. Все пак, той е първия, който разделя питомците според вида на ушите им (стоящи, полустоящи, висящи). И едва през 1932 г. ветеринарният лекар Пиер Менин създава класификация, която била едновременно научна и разбираема за всеки.

Породни групи и разновидности.
По неговите определения, всички кучета се делят на четири групи, сред които и вълкообразните (Lupoides). По този начин, той определя породата като съвкупност от животни, която вътре в биологичния вид се характеризира с общи анатомични и / или физиологични признаци, отличаващи я от другите животни от същия вид.

Това определение донякъде е съотносимо с понятието възпроизводство, при което новородените от еднопородни родители си приличат едни на други и на своите предци по екстериор и поведение, като именно сходството на потомците и на предците, е необходимо условие за точно определяне и на породопринадлежността. Основанията за отделяне на породни разновидности са много, като например косменото покритие, вида на вълната, цвета (бели, черни, сиви, бежеви, кафяви и др.), дължината и т.н.

Регистрационни записи и племенни книги.

За да се определи и потвърди дали едно конкретно куче е представител на дадена порода, за това е необходим или генетичен тест или регистрирани писмени записи за произхода му. Без едно от тези потвърждения, идентификацията за принадлежност остава ненадеждна. Регистрационните записи се наричат племенни книги, които се водят от отделни индивиди, от клубове или от други организации.

Количество на породите.

Днес, по света, се наброяват над 400 породи кучета. Сред тях има повсеместно разпространени, в огромни популации (като например, немската овчарка). Има и такива, които са с по-малка численост или имат само регионално разпространение, като например ирландски вълкодав, мексиканска хрътка или шар пей. Срещат се и видове, които са разпространени само в отделна страна, като стабихун - Холандия, норбетенхунд - северна Норвегия, словашки чувач - Словакия.

История на породите.

Трябва да знаем, че много високоцивилизовани народи, в т.ч. и такива, които вече са изчезнали от лицето на земята, са развивали не една порода домашни животни, в т.ч. и кучешки, които са се съхранили и до ден днешен. Затова понятието възниква още в древността, за което научаваме от произведения на гръцки автори, като Аристотел и някои други.

Порода и диви популации.

Трябва да се отбележи, за изчерпателност на темата, че в дивата природа, вътре в отделния вид, могат да се отделят популации, раси и подвидове. Породата е признак за доместикация на животните, осъществявана от човека, който донякъде може да бъде оприличен на подвида в дивата природа. Т.е. работата на човека в случая е решаваща, като останалите сравнителни характеристики са следствие на нея. Напоследък обаче се стига до израждане на тази работа до създаването на самоцелни селекции, за които не съществуват основателни и обективни причини, и са поддържани единствено от комерсиални подбуди или тщеславие.

Кучето - другар и домашен любимец за цял живот.

Домашен любимец.

Кучето е прекрасен другар, любимец и компаньон за цял живот. Неговата външност и поведение ни карат да изпитваме истинска привързаност към него. Ние сме като късче глина в  лапичките на малките кученца, защото  високите им чела и големите им очи наподобяват детското личице. Тяхната гальовност ни успокоява и зарежда с положителна енергия. Харесва ни да ги галим, защото, научно установено е, че допирът на домашния любимец понижава
  • кръвното налягане, 
  • температурата на кожата и 
  • честотата на пулса. 
Това са физически промени, които настъпват с малкото дете по време на неговото детство, когато е в контакт с майчината гръд. Обичаме да се грижим за кучетата защото, може би, сме единствените бозайници, които през целия си живот изпитват нуждата да се грижат за някого. Може би и в основата на взаимоотношенията ни стои факта, че и кучето, и човека са видове, които определено се радват на компанията.
 

Човека и кучето са териториални същества. 

И докато човекът маркира своите територии с материални придобивки, то кучето - със своите екскременти. И единият и другият се наслаждават на играта като дейност за отмора. Това са два вида живи същества, които споделят и еднакви емоции:
  • задоволство, 
  • страх, 
  • ревност, 
  • гняв, 
  • съчувствие, 
  • въодушевление... 
Това са емоции, които не са никак непознати на човека. Но това са и емоции, които могат да се наблюдават и при кучето. Те споделят редица еднакви изражения и пози от езика на телата си. Ето защо ние се разбираме с тези животни изненадващо добре.

Кучето - другар за цял живот.

Изразявайки тези си мисли, сравнявайки, макар и накратко онова, което никак не е чуждо на човека и на кучето призовавам онези, които четат тези редове. Не е ли крайно време да се прекратят насилията над тези животни? Не ли крайно време да спрете да внушавате на децата да се пазят от своя домашен любимец?

Не ли крайно време да ги погледнете с мили очи, така, както поглеждате децата си? Не е ли крайно време да изхвърлите от съзнанието си натрупания негативизъм към това прекрасно същество? Оставам с надеждата повече мои себеподобни да прочетат тези редове, и да осмислят написаното по-горе.

Кучета - произход и разпространение.

Куче е най-разпространеното домашно животно.

Много хора отглеждат в къщи куче (от лат. Canis lupus familiaris) като домашно животно и то е сред най-разпространените от тях. Отначало, през 1758 г., кучето е било отделено като самостоятелен биологичен вид (Canis familiaris), а през 1993 г. е прекласифицирано като подвид на вълка (Canis lupus). Иначе, то е плацентно млекопитаещо, от раздела на хищниците.

Произход на кучето.

От дълбока древност кучетата са известни със своите способности към обучение и социално поведение. Те обичат играта, особено в по-млада възраст. Известни са няколко предположения за техния произход, като най-популярните са за произход от вълка и/или чакалите. Какъвто и да е произхода на кучетата, без съмнение, те са от най-древните домашни животни. Вероятно това е станало през късния палеолит, някъде в стария свят, но без да е ясно - точно къде.

Опитомяване.

Има различни сценарии за опитомяването на вълка. В някои от тях инициативата е на човека, а в други - на вълка. Генетични изследвания насочват към мисълта, че първата група опитомени животни е дала по-късно цялото разнообразие от кучета по света, понеже най-вероятно породната диференциация е започнала и протичала в генетично разнообразни популации примитивни породи.

Днес има огромно генетично разнообразие от кучета. Има и предположения, че първите стъпки към сближаване са направени от вълка, който се е приближил до човешките обиталища, където е намирал повече отпадъци от храна. Така постепено се е изградил нещо като "пакт" за ненападение, доверие и симпатии.

Използване на домашните кучета.

Обикновено се счита, че първоначалното предназначение на кучето е било като стражево животно, но скоро след това то се е използвало и за лов. Именно ловните качества на вида са станали основен фактор за опитомяване. Древните хора, в борбата си за оцеляване, търсили различни начини за доставяне на храна. Използването на кучето повишавало ефективността от лова.

Основни породи кучета.

Понятието за порода не включва в себе си само зоотехнически параметри, а също и културно-исторически аспекти. Днес има много кучешки породи, като някои от тях значително се различават по своята външност и характер. Височината може да варира от няколко сантиметра при чихуахуа до над метър при ирландския дог. Цветът може да е от бял до черен, включвайки всевъзможни разцветки на сиво, рижаво, оранжево с многобройни оттенъци.

Породното разнообразие е съществувало още от дълбока древност - още Аристотел описва разнообразни гръцки породи - милоски, циренски, спартански, малтийски и др. С течение на времето, разнообразието от кучета се увеличава. Днес по света се наброяват над 500 породи и селекцията продължава. Всяка порода се развъжда със специфични цели - лов, охрана, теглене на шейни, декоративни кучета и т.н.

Световна кинеложка федерация.

Различните киноложки организации по света правят различни класификации, но във всички случаи има смесване на критерии от стопанското приложение на животните и близостта им по вид и произход. Най-унифицирана е класификацията на Световната кинеложка федерация (МКФ), която се променя от време на време с решения на Генералната й асамблея.

Тук се търси баланс между историята на образуване на породите, особеностите на тяхното добавяне и принципите за използването им. Към момента, МКФ признава около 340 породи кучета и ги класифицира в 10 групи. Важни отличителни критерии са ръст, телесна конструкция, тегло, окраска, глава, крака, опашка, козина, лапи, зъби, уши, характер, предназначение и т.н.

Органи за възприятие.

При кучетата, както и при човека, има 5 органа за възприятие - зрение, обоняние, слух, вкус, осезание.

Зрение.
Кучетата имат развито цветно зрение, но не колкото при човека. Върху зениците на хората има три вида клетки, които възприемат различни сектори от цветовия спектър:
  • - за дълги вълни (червено и оранжево),
  • - за средни вълни (зелено и жълто),
  • - за къси вълни (синьо и виолетово).
При кучетата първия вид отсъства и спектъра им е преместен към виолетовия цвят. Те, като далтонистите, не възприемат червения цвят, но затова пък различават до 40 оттенъка на сивото.

Обоняние.
Кучешкото обоняние е едно от най-важните им възприятия. Използват го при търсене на храна, полови партньори и многобройни други ситуации на социално общуване. То зависи от породата, но всички кучета превъзхождат хората в това отношение. Кучетата са в състояние да определят източника на определена миризма и да различават конкретна такава измежду много други. Тава качество е най-добре развито при следовите кучета и при търсачите на наркотици и взривни вещества.

Слух.
Кучешкият слух е по-тънък от човешкия. Човекът различава звуци с честота до 20 кHz, а повечето кучета - до 40 кHz. Добре възприемат музикалните звуци, някои даже танцуват под музикален съпровод.

Осезание.
Кучето усеща и най-слабото докосване до кожата му. При понижаване на температурите, козината им бухва и затова северните породи могат да спят в снега. Поглаждането и разчесването предоставя голямо удоволствие на кученцата и се използва като положителна подкрепа при дресировка. Но някои кучета не обичат поглаждане по главата.

Вкус.
Доста е сложно да се определи вкусовата чувствителност, тъй като тя е неотделима от обонянието. Счита се, че човека различава по-добре вкусовете от кучето, което се обуславя и от по-големия брой вкусови рецептори.

Продължителност на живота.

Счита се, че продължителността на живота у млекопитаещите се увеличава с увеличаване размера на мозъка и намалява с увеличаване скоростта на метаболизма. Но тази зависимост се нарушава при редица породи кучета. Така, големите породи, макар да постигат полова зрялост по-бавно, живеят по-малко от малките породи - до около два пъти. Най-старите кучета доживяват до 25-29 години.

Кучетата са основен домашен любимец на хората и за тях може да се каже още много - това е и целта на този сайт. Да се надяваме, че тази информация ще е полезна за стопаните във всеки един от етапите на подбиране, придобиване, обгрижване и дресиране на куче.