Куче е най-разпространеното домашно животно.
Много хора отглеждат в къщи куче (от лат. Canis lupus familiaris) като домашно животно и то е сред най-разпространените от тях. Отначало, през 1758 г., кучето е било отделено като самостоятелен биологичен вид (Canis familiaris), а през 1993 г. е прекласифицирано като подвид на вълка (Canis lupus). Иначе, то е плацентно млекопитаещо, от раздела на хищниците.
Произход на кучето.
От дълбока древност кучетата са известни със своите способности към обучение и социално поведение. Те обичат играта, особено в по-млада възраст. Известни са няколко предположения за техния произход, като най-популярните са за произход от вълка и/или чакалите. Какъвто и да е произхода на кучетата, без съмнение, те са от най-древните домашни животни. Вероятно това е станало през късния палеолит, някъде в стария свят, но без да е ясно - точно къде.
Опитомяване.
Има различни сценарии за опитомяването на вълка. В някои от тях инициативата е на човека, а в други - на вълка. Генетични изследвания насочват към мисълта, че първата група опитомени животни е дала по-късно цялото разнообразие от кучета по света, понеже най-вероятно породната диференциация е започнала и протичала в генетично разнообразни популации примитивни породи.
Днес има огромно генетично разнообразие от кучета. Има и предположения, че първите стъпки към сближаване са направени от вълка, който се е приближил до човешките обиталища, където е намирал повече отпадъци от храна. Така постепено се е изградил нещо като "пакт" за ненападение, доверие и симпатии.
Използване на домашните кучета.
Обикновено се счита, че първоначалното предназначение на кучето е било като стражево животно, но скоро след това то се е използвало и за лов. Именно ловните качества на вида са станали основен фактор за опитомяване. Древните хора, в борбата си за оцеляване, търсили различни начини за доставяне на храна. Използването на кучето повишавало ефективността от лова.
Основни породи кучета.
Понятието за порода не включва в себе си само зоотехнически параметри, а също и културно-исторически аспекти. Днес има много кучешки породи, като някои от тях значително се различават по своята външност и характер. Височината може да варира от няколко сантиметра при чихуахуа до над метър при ирландския дог. Цветът може да е от бял до черен, включвайки всевъзможни разцветки на сиво, рижаво, оранжево с многобройни оттенъци.
Породното разнообразие е съществувало още от дълбока древност - още Аристотел описва разнообразни гръцки породи - милоски, циренски, спартански, малтийски и др. С течение на времето, разнообразието от кучета се увеличава. Днес по света се наброяват над 500 породи и селекцията продължава. Всяка порода се развъжда със специфични цели - лов, охрана, теглене на шейни, декоративни кучета и т.н.
Световна кинеложка федерация.
Различните киноложки организации по света правят различни класификации, но във всички случаи има смесване на критерии от стопанското приложение на животните и близостта им по вид и произход. Най-унифицирана е класификацията на Световната кинеложка федерация (МКФ), която се променя от време на време с решения на Генералната й асамблея.
Тук се търси баланс между историята на образуване на породите, особеностите на тяхното добавяне и принципите за използването им. Към момента, МКФ признава около 340 породи кучета и ги класифицира в 10 групи. Важни отличителни критерии са ръст, телесна конструкция, тегло, окраска, глава, крака, опашка, козина, лапи, зъби, уши, характер, предназначение и т.н.
Органи за възприятие.
При кучетата, както и при човека, има 5 органа за възприятие - зрение, обоняние, слух, вкус, осезание.
Зрение.
Кучетата имат развито цветно зрение, но не колкото при човека. Върху зениците на хората има три вида клетки, които възприемат различни сектори от цветовия спектър:
- - за дълги вълни (червено и оранжево),
- - за средни вълни (зелено и жълто),
- - за къси вълни (синьо и виолетово).
При кучетата първия вид отсъства и спектъра им е преместен към виолетовия цвят. Те, като далтонистите, не възприемат червения цвят, но затова пък различават до 40 оттенъка на сивото.
Обоняние.
Кучешкото обоняние е едно от най-важните им възприятия. Използват го при търсене на храна, полови партньори и многобройни други ситуации на социално общуване. То зависи от породата, но всички кучета превъзхождат хората в това отношение. Кучетата са в състояние да определят източника на определена миризма и да различават конкретна такава измежду много други. Тава качество е най-добре развито при следовите кучета и при търсачите на наркотици и взривни вещества.
Слух.
Кучешкият слух е по-тънък от човешкия. Човекът различава звуци с честота до 20 кHz, а повечето кучета - до 40 кHz. Добре възприемат музикалните звуци, някои даже танцуват под музикален съпровод.
Осезание.
Кучето усеща и най-слабото докосване до кожата му. При понижаване на температурите, козината им бухва и затова северните породи могат да спят в снега. Поглаждането и разчесването предоставя голямо удоволствие на кученцата и се използва като положителна подкрепа при дресировка. Но някои кучета не обичат поглаждане по главата.
Вкус.
Доста е сложно да се определи вкусовата чувствителност, тъй като тя е неотделима от обонянието. Счита се, че човека различава по-добре вкусовете от кучето, което се обуславя и от по-големия брой вкусови рецептори.
Продължителност на живота.
Счита се, че продължителността на живота у млекопитаещите се увеличава с увеличаване размера на мозъка и намалява с увеличаване скоростта на метаболизма. Но тази зависимост се нарушава при редица породи кучета. Така, големите породи, макар да постигат полова зрялост по-бавно, живеят по-малко от малките породи - до около два пъти. Най-старите кучета доживяват до 25-29 години.
Кучетата са основен домашен любимец на хората и за тях може да се каже още много - това е и целта на този сайт. Да се надяваме, че тази информация ще е полезна за стопаните във всеки един от етапите на подбиране, придобиване, обгрижване и дресиране на куче.
