Епилепсия при Вашето кучето (Epilepsia pri kucheto).

Има различни видове епилепсия при кучетата.

Първична епилепсия:

Позната още като
  • идиопатична, 
  • генетична, 
  • inherited, или 
  • същинска епилепсия. 
Не са известни положителни диагностични находки, които да потвърдят диагнозата. В случая тя се поставя, като се изключат всички други възможности. Първият припадък на животно с първична епилепсия най-често се наблюдава на възраст между 6 месеца и 5 години.

Диагностиката на първична епилепсия не е доказателство за генетичен дефект. Само внимателни изследвания над развъждането могат да докажат противното. Породата, възрастта и историята на животното могат да дадат основания за предположение, че в основата на първичната епилепсия има генетичен фактор, ако е известно, че у предците на кучето има и други подобни случаи.

Вторична епилепсия:

Отнася се за случаи, когато причините за припадъците могат да бъдат установени, а те са много. При кучетата на възраст по-малко от една година най-честите причини за припадъците могат да бъдат разделени на няколко групи:
  • - дегенеративни (застойни заболявания)
  • - онтогенетични (хидроцефалия)
  • - токсични (олово, арсеник, органични фосфати, хлорирани хидрогенкарбонати стрихнин, тетанус)
  • - инфекциозни (гана, енцефалит и др.)
  • - метаболитни (хипогликемия, ензимна недостатъчност, чернодробни и бъбречни заболяват)
  • - хранителни (тиамин, паразити)
  • - травматични рани, фрактури)
При животните на възраст 1-3 години генетичният фактор е една от най-често предполаганите причини. При животнипе на 4 и повече години най-честите причини са от групата на метаболитните
  • хипогликемия, 
  • сърдечни аритмии, 
  • хипокалцемия, 
  • цироза
и неопластичните (мозъчни тумори) нарушения.

Установено е, че в някои случаи припадъците се дължат на хипофункция на щитовидната жлеза, което е семейно (inherited) автоимунно заболяване при чистопородното развъждане.
-------------------------------------------------

Полов акт и заплождане при кучетата.

Срещата между женското и мъжкото куче 

при заплождане трябва да се проведе на място, с което мъжкото е привикнало, или най-добре в дома, дето то живее. Така се изключва всяка възможност за разсейване безпокойство на мъжкия индивид. Не оставяйте животните заедно цяло денонощие без наблюдение. Те само ще се уморят, а и няма гаранция, че ще осъществят половия акт.

Ако в рамките на два часа не се стигнало до покриване на женската, доведете я отново на другия ден. За да избегнете случайни полови актове на ващето куче с мъжкари с неизвестен произход, водете го винаги на повод по време на разгонеността.

Половият акт при кучетата е доста продължителен, 

а освен това се наблюдава и така наречената фаза на заклещване, която трае около половин час. По това време двете животни не могат да се разделя, макар и приключили половия акт, поради анатомична особеност на мъжкия полов член. Редно е собствениците на кучетата да знаят това и да не безпокоят животните, докато не се освободят сами.
В никакъв случай не ги принуждавайте насила, защото може да получат непоправими повреди на половите органи. За препоръчване е половият акт да се повтори след 24 часа, защото в яйчника на женската узряват последователно няколко яицеклетки и повторното покриване може да увеличи броя на приплодите.

Болно или здраво е Вашето куче?

За да разберете дали вашият домашен любимец е болен, 

трябва много добре да познавате неговото поведение. Всяка промяна е като сигнална лампичка за евентуално влошаване на здравето му. Разбира се, това не се отнася за женското куче, когато е в състояние на т.н. „разгоненост", състояние, при което дамата е неспокойна, с променен апетит, раздразнителна и др. нормални промени, характерни за този период.

Здравото куче е готово винаги да изрази своите добри чувства 

към стопанина си, да го посрещне с вдигната и махаща опашка. То не чака да го повикат, а самото то търси контакт с членовете на семейството. За разлика от него, поведението на разболяващото се куче е доста различно.

Тук я няма весело размахващата се опашка, няма го и желанието за игра. Кучето е вяло, опашката отпусната надолу и то всячески отбягва контактите с хората. Винаги предпочита да легне някъде на спокойствие, далеч от шум и движение. Особено важен белег за здравословното състояние на кучето е неговият апетит.

Здравото и гладно куче изяжда храната си 

лакомо и бързо, а болното -избирателно и с неохота, дори понякога апетитът му изчезва напълно. Появата на разстройство или повръщане са сигнали, които стопанинът не бива да пренебрегва. Те може да се дължат на погълнати чужди предмети (напр. найлонова обвивка от колбаси), на вътрешни паразити, някои заразни заболявания и др.

Температура.

При всяко съмнение за заболяване, стопанинът трябва да измери вътрешната телесна температура на кучето си. Това може да стане с обикновения медицински термометър, който имате в домашната си аптека. Предварително намазан с вазелин или обикновен крем за ръце или лице, термометърът се вкарва внимателно в ануса.

След 3 - 5 минути се отчита температурата, която при здрави възрастни кучета е от 37,5 до 39 градуса С, а при малки подрастващи от -38,5 до 39,2 градуса С. Трябва да знаем, че ако кучето е нервно и възбудено или току-що е било физически натоварено, температурата му ще бъде по-висока от нормата.

Когато температурата е над нормата, обикновено се касае за инфекциозен процес, а когато е под нормата - за някаква интоксикация, остър шок или преохлаждане на организма. И при двата случая е наложителен преглед при ветеринарния лекар.
-------------------------------------------------

Подготвено ли е кучето Ви за новия ловен сезон?

Независимо от усилията да се задържи формата на кучето 

през неловния сезон, начина на живот определя промени в организма, които колкото и необходими ще пречат на животното, особено в началото на новия ловен сезон. Ето защо е необходимо два месеца преди началото на ловния сезон плавно да се започне подготовката на кучето за него.
Аналогично както по време на приключване на ловния сезон е необходимо да се полагат грижи в няколко насоки, а именно:

Плавно увеличаване на продължителността и интензивността на разходките. 

По време на разходките е необходимо да се работи върху послушанието и апорта на кучето. Хубаво би било да вземете една две консултации от възпитателите на кучета как да постигнете максимално добри резултати по тези въпроси. Постарайте се да осигурите и една междинна разходка на кучето по обяд. Храненето на кучето през този период също плавно трябва да се променя.

Увеличаването на калориите в храната 

трябва да следва с леко закъснение увеличаването на физическото натоварване. Допуска се включването в храната на повече мазнини, даването на консервирани и гранулирани храни за активни кучета. Ако досега сте хранили кучето сутрин или два пъти на ден вече е крайно време да започнете да го храните само вечер. Ако храните кучето сутрин, преди лов в първите няколко часа на излета то ще е неработоспособно и вяло. По-лесно ще се изморява.

Много често до ловните територии се стига с автомобил. 

Опасността кучето да повърне в автомобила, ако е яло сутринта е много по-голяма. През подготвителния период е редно да промените навиците на кучето по отношение и на водата. Кучето трябва да се отучи да пие вода от локви. Какво ще постигнете ако спазвате тези елементарни правила ли? Най-важното - запазване на работните качества на ловното куче за максимално дълъг период.
 Фотоизточник: images.google
-------------------------------------------------