Немска овчарка

Немската овчарка

Спомням си детските ми години, когато ходех нагости у баба в едно странджанско село - Горно Ябълково. В близост до малкото и кипричко селце, на около 2-3 километра имаше гранична застава. С възхищение съм гледала кучетата, застанали до граничарите, които, незнайно защо страшно ми приличаха на вълци.
 
Впоследствие се оказа, че тези кучета помагат на граничарите при залавянето на нарушители на границата. А днес всеки ден четем за подвизите на Немски овчарки, оказали съдействие на органите на реда при залавянето на престъпници, или пък пратки с наркотици. Всъщност структурата на това животно предполага огромна физическа издържливост.

Описание на немските овчарки.

Здрава костна система. Добре развита мускулатура. Здраво, стегнато тяло, с плътно прилепнала към него козина. Главата е масивна. Челюстите са здрави. Ушите са високо поставени, със заострени върхове. Немската овчарка обединява в едно всички положителни качества на кучетата.
Тя е вярно, жизнено, издържливо куче, с развит интелект. Недоверчива е към непознати. Предана до смърт на стопанина си. Изключителното й обоняние и отличния слух правят това животно незаменим помощник на полицаи, граничари, митничари... Наред с това тя може да бъде помощник, и все още в някои страни се използва, като пазач на стадата.
Макар и животно, Немската овчарка е изключително чистоплътно животно, което я прави желана за отглеждане в апартамент, макар, че е с големи размери. Уравновесената й нервна система, привързаността към стопаните, ролята й на пазач вкъщи... Всичко това накланя везните в полза на Немската овчарка, като желан член от семейството.

Кучето е верен спътник на човека.

Опитомяване.

Близко по произход до вълка, кучето, опитомено още в зората на човешката еволюция, днес е верен спътник на човека. Според изследователите прародителите на днешното куче са се отделили от вълчата глутница преди около 100 000 години. Най-вероятно първите опитомени животни от този вид са се появили на територията на Азия.

Номадски живот и селекция.

При номадския начин на живот на човешкия прародител и необходимостта от постоянни миграции с цел - търсене на препитание, с него са мигрирали и кучетата. Това предполага разрастването на популацията им, а с това и започнала тяхната съзнателна селекция, за да могат те да са в помощ на своите стопани.

Верен приятел.

Днес, стотици хиляди години след този исторически момент кучето продължава да е до своя верен приятел в трудни и в хубави дни.

  • Те са пазачи - ротвайлери, боксери, немски овчарки. 
  • Те теглят шейните на хората в северните ширини - хъски, аляски маламут. 
  • Те спасяват затрупани от лавини хора - Сан Бернар. 
  • Те "работят" наравно с човека.

В помощ на стопаните си.

Разкриват наркотици, помагат на стопанина си при лов, пазят стадата от вълчите набези. И макар, че винаги трябва да сме внимателни в отношението си към тях, все пак ние трябва да им даряваме онова, от което те имат най-голяма нужда. А именно - нашата любов.