Характеристики на кучешката порода.
Порода при кучетата е достатъчно многочислена група, създадена чрез изкуствен подбор, имаща общ произход и редица сходни морфологични, физиологични и поведенчески особености, устойчиво предаващи се по наследство. Породата може да има, а може да няма преки родствени връзки помежду си, но има достатъчно близки признаци от различно естество, които позволяват тя да бъде отличавана от другите породи и които се предават по наследство.
Необходимо
е достатъчно количество животни да бъдат близкородствени и да имат
външно подобен вид, който е получен чрез селекция и се поддържа от
човека - предимно от любителите кинолози по интереси, организирани в
различни клубове, като типичните характеристики се предават устойчиво
през поколенията.
Чиста порода.
Понятието за чистопородност включва наличието на точни сведения за това, че конкретно куче произхожда от известни родители с точно определена и призната официално принадлежност. Такива кучета имат характерни наследствени черти, които ги отличават от другите животни от същия вид.Група и разновидност.
От своя страна, групата е съвкупност от породи, имащи някои общи отличителни признаци, предавани по насредство. А породната разновидност са група представителите на животните, която имат общ наследствен признак, отличаващ я от другите сродни животни. Например, дългокосместата немска овчарка е породна разновидност на немската овчарка.Научна класификация на кучетата.
В края на 19-ти век редица талантливи писатели-кинолози започнали да обобщават сведенията за кучевъдството в своите книги и статии. Специално могат да се отбележат работите на Стоухендж и Хю Далзил от Англия. Но съвременната класификация възниква в средата на 18-ти век, за което сме задължени на Ж. Бюфон (1707 - 1788 г.) - зоолог и антрополог, автор на многотомната «Естествена история», рисуваща изчерпателна картина за живота на животните.
Критиците на неговата класификация на животните отбелязват, че тя се основава на природата на техните взаимоотношения с човека. Все пак, той е първия, който разделя питомците според вида на ушите им (стоящи, полустоящи, висящи). И едва през 1932 г. ветеринарният лекар Пиер Менин създава класификация, която била едновременно научна и разбираема за всеки.
Породни групи и разновидности.
По неговите определения, всички кучета се делят на четири групи, сред които и вълкообразните (Lupoides). По този начин, той определя породата като съвкупност от животни, която вътре в биологичния вид се характеризира с общи анатомични и / или физиологични признаци, отличаващи я от другите животни от същия вид.
Това определение донякъде е съотносимо с понятието възпроизводство, при което новородените от еднопородни родители си приличат едни на други и на своите предци по екстериор и поведение, като именно сходството на потомците и на предците, е необходимо условие за точно определяне и на породопринадлежността. Основанията за отделяне на породни разновидности са много, като например косменото покритие, вида на вълната, цвета (бели, черни, сиви, бежеви, кафяви и др.), дължината и т.н.
Кучето е най-добрия приятел на човека в цялата история.
ОтговорИзтриване