Произход и поява на породите кучета - най-добрия приятел на човека.

Най-верния приятел на човека - кучето.

Когато Ви напускат всички добри, скъпи и любими хора, при Вас остава само най-верния приятел на човека - неговото куче. Ако на света нямаше кучета, ние със сигурност щяхме да си измислим такива. Но и тези, които днес ги има, никой не може с пълна сигурност да каже, откъде са се появили и как са застанали редом с човека.

Представителя на породата Санбернар е сред най-тежките кучета на планетата и на височина достига почти метър - колкото едно пони. Докато най-малкото кученце в света, йоркширски териер, за своя къщичка използвало кибритена кутийка и тежало 113 грама. Оттук можем да си направим извода колко различни могат да бъдат кучетата.

Опитомяване на кучетата.

В такъв случай, как е възможно всички те да са произлезли от един и същ предтеча? Най-често се предполага, че семейство псови е произлязло от няколко прародители, при това почти едновременно, във различни части на света. За прародители се считат вълка, чакала и някакво абстрактно «пракуче», за което обаче, никой до сега не е намирал изкопаем скелет или други материални следи.

Затова може да се каже, че точния произход на кучето е неизвестен. Може би то се е появило едновременно с човека. Интересното е, че първите европейци, които се появили преди време в двете Америки, намерили там десетки местни породи от този добър приятел на човека. Счита се, че кучето е станало първото животно, което е започнало да живее редом с човека.

Едва след това са били опитомени овце, свине, патки, елени и кози. Котката става домашно животно преди около пет хилядолетия - пълен новак в сравнение с кучетата, а и затова, може би, е известна със своята независимост. В редица разкопки на древни човешки поселения са откривани останки от древни кучета, които е възможно да са предтечи на съвременните породи.

Произход на основните породи кучета.

В науката се изтъкват няколко първоначални типа, от които са произлезли основните породи. Първият е т.н. торфено куче, чийто скелет е открит в разкопки от времето на неолита и е разпространен по цялата територия на Европа и Азия. Възможно е от него да произтичат такива съвременни породи като шпицове, пинчери, териери. Техен общ признак е живият им темперамент и среден ръст.

Другите са от разкопки край ладожкото езеро, където са открити по-различни останки, с по-едър размер и с някои други признаци. От този тип, наречен «чуждостранен» е възможно да са произлезли северните вълкообразни и пастирски породи.

Третият, най-разпространен тип са овчарките, чийто първобитни останки са открити по времето на бронзовата ера. Това е древен екземпляр, съхранилсе до наши дни във вид на примитивна пастирска порода в централна Европа, като например швейцарското пастирско куче. Съвременните разклонения на този тип представляват резултат от целенасочен подбор от незапомнени времена.

Известен е и още един вид - кучеобразен, за който се предполага, че има общ предтеча, който обаче остава неизвестен. В разкопки от античния период се намират изображения и скулптури на кучета с мощно телосложение, приличащи на договете и древните бойни екземпляри. Още по-малко е известно за произхода на ловните хрътки. Предполага се, че са възникнали в източно европейските и североафриканските степи и произлизат от степния вълк, но за това няма никакви доказателства.

Коя е най-старата порода в света?

Много интересна е историята на дивото австралийско куче динго. Някои учени считат, че това е подвид на домашните екземпляри с произход от малкия индийски вълк, попаднали в Австралия от южна Азия заедно с човека и след това вторично подивели. Други отнасят дингото към самостоятелен вид. Но ако то произхожда действително от древните домашни кучета, то това е най-старата порода в целия свят.

Научното изучаване произхода на различните породи е затруднено от голямото разнообразие на хищниците, които могат да се кръстосват помежду си и да дават потомство, което може да дава поколение. Това свойство е използвал човека за развъждането на различните линии, някои от които вече са престанали да съществуват, а други продължават да възникват и в наши дни.

Защо се е оформило това приятелско съжителство с човека? 

Вероятно за обща защита от врагове и взаимопомощ по време на лов. Най-симпатичната теория обяснява нещата с приятелството - малките екземпляри са забавни, а възрастните са верни, винаги са на разположение за стопляне и в най-студените нощи и т.н. Тук са възможни всякакви фантазии, но основното е, че човека няма друг по-добър приятел сред животните отколкото е кучето.
-------------------------------------------------