Грижи за зъбите на Вашето куче.

Почистване на зъбите.

Ако имате възможност, накарайте вашето кученце да свикне с редовното почистване на зъбите. Търкайте ги нежно с мек парцал или детска четка за зъби, потопена в разтвор от хлебна сода и вода. Не използвайте паста, предназначена за хора, тъй като е много вероятно кучето да глътне препарата и да получи стомашно разстройство.

Млечни зъби при кучетата.

Млечните зъби се появяват, когато кученцето стане на близо 4 седмици, и падат между 14-та и 30-та седмица. През това време малките кученца ядат по-малко и дъвчат повече. Играчките от твърда гума или сурова кожа, направени специално за кучета, са добра инвестиция, чрез която през този период ще успеете да предотвратите поражения на домашните вещи.

Понякога кученцето запазва някои временни зъби след появата на постоянните. Това може да повреди меките тъкани в устата и дори да ускори износването на постоянните зъби. Трябва да се консултирате с ветеринарен лекар, който да определи дали премахването им е нужно или не.

Проблеми със зъбите на кучето.

Счупен или пукнат зъб може да е много болезнен, ако е засегната нервната тъкан. Ако се инфектира, съществува опасност инфекцията да се разпространи в кръвоносната система. Препоръчва се бърза намеса на ветеринар. Ето някои от симптомите за заболявания на зъбите:

    * загуба на апетит;
    * червени, подути и кървящи венци;
    * лигавене;
    * кръв в слюнката;
    * жълто-кафява зъбна плака на нивото на венците;
    * счупени зъби;
    * лош дъх.

Въпреки всичко най-честите проблеми със зъбите са появата на плака и зъбен камък. Ако не бъдат отстранени, плаката и зъбният камък могат да причинят инфектиране на венците (гингивит) и на мембраната около гнездата на зъбите (парадонтоза).

Без правилно лечение зъбите се заразяват и падат, а инфекцията може да се разпространи към други части на тялото - бъбреци или клапи на сърцето. Проблемите със зъбите се свеждат до минимум и дори изцяло могат да се предотвратяват чрез редовно почистване.

Храна и зъби.

Не бива да се забравя, че сухите гранулирани храни са полезни при почистването на зъбите. Когато кучетата дъвчат, парчето суха храна стърже зъбите им и действа като четка, отстранявайки по този начин плаката.
-------------------------------------------------

Хранене на малки кученца

Основни правила за хранене на кученца.

Съществуват някои основни правила при храненето на кученцата. Подобно на бебетата, палетата се различават силно по онова, което харесват и е добро за тях, а апетитът им варира дори в рамките на едно и също кучешко семейство.

Когато едно кученце дойде в дома ви на възраст до 10 седмици или по-рано, то трябва да бъде хранено четири до пет пъти дневно, в зависимост от апетита. Храната се дава на малки, лесно смилаеми порции.

Диетата трябва да включва смляно сурово говеждо, мляко, типов хляб или специално ястие за малко кученце, също както и изобилие от чиста вода. Към диетата трябва да се добавят витамини, за да се избегне рахитът. Рибеното масло или патентовани марки витамини А, 0 и В са най-важни за здравето и растежа.                                                                                

Захранване на новородените кученца.

Cериозен проблем е самото хранене. Новородените кученца не могат да понесат дори и къс период от време без храна. Повече от 50% от техните хранителни запаси се изчерпват през първите 3-4 часа от момента на раждане. Затова е много важно малките да засучат възможно най-бързо - още 15-30 минути от момента на раждането.

В началото кучката не отделя същинска кърма, а коластра, която е много богата на антитела и така малките получават пасивен имунитет. Той ги предпазва от различни инфекции през първите седмици от живота им. С напредване на лактацията постепенно за 2-4 дни коластрата се превръща  в кучешко мляко.

Майчината кърма е единствената нормална и пълноценна храна за отрочетата й в началото на техния живот и само тя е способна да поддържа бързия и интензивен растеж през този етап (те удвояват теглото си до 8-10-ия ден и го утрояват към 19-22-ия ден). Растат около 20 пъти по-бързо, отколкото човешките бебета.

Балансирано хранене на малкото куче.

Балансираното хранене през първата година на вече поотраслото куче е особено важно, понеже това е периода на растеж и развитие. За случая е добре да използвате суха храна и то от реномирана марка, поради факта, че в сухата храна баланса между мазнини, белтъци, въглехидрати, витамини и минерали е направен пропорционално с хранителните нужди на Вашия домашен любимец в периода на растеж, а и по-късно според енергийните нужди на порасналото куче.

Такъв баланс при хранене с натурални продукти на практика е трудно постижим! Сухите храни за кучета са получени при опити да се намери високо енергийна, качествена, дълготрайна храна, устойчива на ниски температури за кучетата теглили шейни в арктически условия.

Там храните с високо съдържание на вода замръзват и поради това са негодни за консумация. В същото време кучетата теглещи шейни имат максимални изисквания към качеството на храната. В последствие получените миксове се оказват удачни за хранене на всички видове породи, дори и в домашни условия.

Те доставят всички необходими хранителни вещества, съобразени с фазата на развитие на животното. Поради ниското си водно съдържание не се развалят, ако се съхраняват правилно. Поради същата причина, съдържат голямо количество енергия, за това дажбите са многократно по-ниски.

Видове храни за кучета.

Качествените сухи храни са с висока смилаемост, близка до тази на консервите и месото. Те се приемат с удоволствие от животните и могат да бъдат единствен източник на храна през целия им живот. Подрастващите и младите кучета се нуждаят от много повече калории от по-възрастните си събратя.

Но покриването на тези нужди е лесно - необходимата им енергия се определя пропорционално на размера им. Трябва да знаете, че майката изисква до четири пъти повече калории на ден отколкото обикновено, когато тя кърми, така че да има достатъчно мляко, за да храни бързо растящите си питомци.

Специални диети за млади кученца.

Ветеринарен лекар е добре да ви препоръча специална диета, която да покрие тези висококалорични нужди. Младите, растящи животни се нуждаят от специални диети, които да покрият техните допълнителни нужди от калории, белтъци и минерали, за да могат да си изградят силни мускули и кости.

На шест седмична възраст повечето кученца са готови за отбиване от бозаене. Ако са започнали да приемат твърда храна от паничката на майката, не е необичайно те сами да спрат да бозаят след четвъртата или петата седмица след раждането. Малките трябва да се хранят със специално предназначени за техните нужди храни най-малко по три пъти на ден.

Хранителен режим за малкото куче.

Постепенно броят хранения може да бъде сведен до две на ден след навършване на четири-пет месечна възраст, а след осмия месец могат да се хранят и само по веднъж на ден. Прясна вода в чиста купичка трябва винаги да стои до купичката с храна, за да може малчо да пие, когато пожелае.

Ако той приема трудно сухата храна, може да използвате топла вода или мляко, за да я навлажните и по този начин да го окуражите да се храни. Трябва да се има предвид, че млякото може да причини хранителни разстройства, ако приеманото количество е твърде голямо.

Добре е да изградите хранителен режим по едно и също време на деня, на едно и също място, в една и съща паничка. Трябва много да внимавате с даването на остатъци от масата или друг вид храна за хора, защото по този начин може да стимулирате “просенето” на храна и ще разглезите кученцето по отношение на храната. Ако малкото кученце се храни балансирано, то не се нуждае от хранителни добавки като витамини, минерали или месо.
-------------------------------------------------

Почистване и къпане на кучето.

Има ли нужда кучето от почистване и къпане?

Кучето има силни инстинкти за самопочистване, наложени му от многомилионна еволюция. Козината си то почиства по естествен начин, от само себе си, така че повечето кучета биха имали полза от къпане не по-често от веднъж месечно.

 

Ето някои указания как да къпете Вашето куче:

• - Почистете козината, като отстраните сплетените косми;
• - Поставете гумена постелка на пода в банята, за да не се плъзга, особено ако по-едра порода;
• - Махнете кожения нашийник, но винаги слагайте друг, така че да има за какво да хванете кучето си, ако то внезапно реши да се поразходи, докато се стича вода от него;
• - Внимавайте водата да не е прекалено гореща, нагласете я предварително до необходимата температура (такава, каквато е приятна и поносима за Вас);
• - Пъхнете памучни тампони в ушите на кучето, за да не проникне вода в тях;
• - Използвайте шампоан, който не дразни очите или внимавайте да не попада в тях, ако използвате обикновен(най-добре е да къпете кучето с бебешки шампоан);
• - За намокряне и изплакване използвайте ръчния душ, ако нямате такъв в банята си се снабдете с къс гумен маркуч, който пасва на крана за водата. Той ще свърши чудесна работа;
• - Пригответе си повече хавлиени кърпи, тъй като кучето Ви ще има желание да изтръска и подсуши хубаво козината си;

Къпането и почистването не означават спасение на кучето от бълхите, така че ако те са проблем, третирайте с подходящ продукт срещу бълхи, който не се измива при къпане или посетете ветеринарен лекар за консултация.
-------------------------------------------------

Басет Хаунд (Basset Hound) - диван спортист | dLambow

 

Добре ли е да отглеждаме Басет Хаунд (Basset Hound)?

Басетът е масивна, широкогърда "британска" хрътка с изключително ниска стойка и дълги уши.

Кратка информация

• - Име на породата: = Басет-хаунд (Basset Hound)
• - Страна на произход: = Обединеното кралство
• - Време на възникване на породата: = XX век
• - Тегло: = мъжки 25-34 кг, женски 20-29 кг
• - Височина: = мъжки 30-38 см, женски 28-36 см
• - Продължителност на живота: = 10-12 години 

 

 Обща характеристика

• - За любовта си към комфорта и меките легла в Англия, басет хаундите са наречени "диван спортисти". 
• - Буквалният превод на името на породата е ниска хрътка. 
• - Басет-хаундите имат звучен, дълбок глас, който охотно използват в отсъствието на собственика. Съответно, ако живеете в апартамент и често оставяте кучето насаме със собствените си мисли, виковете му могат сериозно да навредят на репутацията ви в очите на вашите съседи. 
• - Породата се отличава със забележителна интелигентност, съчетана с умерен инат, което превръща нейните представители в лоялни, но не и най-сговорчивите домашни любимци. 
• - Басетът е пристрастена природа. Ако на разходка кучето хукне по следите на звяр, почти е невъзможно да го приведете в себе си и да го отвлечете от търсенето на потенциалната плячка. 
• - Измамно декоративният външен вид на Басет Хънда не освобождава собственика от необходимостта да се разхожда с домашния любимец повече, отколкото със средната хрътка. 
• - Басет хаунд има много слюнка, която виси от челюстите и непрекъснато плиска около купата за пиене. 
• - Малките лапи и буквално влачещите се по пода уши изобщо не пречат на ловните таланти на басет хрътките. Следователно, с навременно обучение, те могат да открият заек или фазан.

 

Произход на породата басед хаунд

Породата басед хаунд се появява във Франция през 1500-те години и е отглеждана от средновековни монаси като ловна порода, като достига своя разцвет през втората половина на 19 век на Британските острови. През 1866 г. маркиз дьо Турнон изпраща чифт такива кучета на лорд Голуей в Англия. 

Впоследствие роденото потомство отива при лорд Онслоу, който решил да развъжда изключителна партида: прави кръстоска с кучета, внесени от развъдник в Нормандия. Въпреки това, доставката на кучета скоро спира и британската версия на породата става самостоятелно отглеждана.

Какъв е Басетхаунда?

Басет-хаунд (на английски: basset hound) е порода хрътки, отглеждани в Англия, с характерни големи уши. Името на породата идва от две думи: "bass" - нисък и "hound" - хрътка. Басетхаунд принадлежи към групата на късокраките хрътки, чийто основен регион на произход е Франция. 

По-късно френските кучета са пренесени на територията на Великобритания и формират там в независим фенотип, въз основа на който се формира породата Басет Хаунд. Други имена на порода са:

• - английски басетхаунд,
• - английски басет.

Описание на породата.

Това е една от шестте признати Басет породи във Франция. Има ръст 33-38 см, тегло 20-29 кг, с продължителност на живота 10-12 години. Кучето има великолепно обоняние и добре проследява следи. Името е с френски произход от думата "bas", което означава "нисък" или "дребен". Окраската е две или трицветна. 

Басет Хаунтите притежават характерна и много забележителна външност с голям излишък на кожа около ушите и главата и не много пропорционално тяло, с дълги уши, които им придават умилително-тъжно-меланхолично изражение. Подходящ е за отглеждане в къщи, даже от неопитни стопани.

Имат гладка, къса козина и трицветна окраска в черно, рижо и бяло. Контактна порода, дружелюбна към други кучета и към деца. Благодарение на своите ловни корени, басетите обичат да душат и да преследват, при това могат толкова да се увлекат в това занимание, че да не разберат как са се изгубили.

Много са любознателни и обичат да са сред хора. Ако остане сам, Басет Хаунда започва много да яде и да спи. Не обича да се подчинява на заповеди и трудно се поддава на дресировка, но е готов да се подчинява за лакомство. Но пък бързо забравя какво трябва да правят за него, ако му бъде предложено.

Характер на басета

Басет хаундите са родени ловци, те се характеризират със своята подвижност и непредвидимост. Те могат перфектно да се чувстват в градски апартамент, но за предпочитане е да обитават просторна селска къща с голям двор. Това са доста умни и сръчни кучета, не са трудни за обучение, особено след като проявяват по-голям интерес към това.

Те имат отлично обоняние, така че са постоянно в движение, надушвайки всяко ново нещо, което попадне в къщата. Те се нуждаят от редовни разходки, на които могат да се чувстват относително свободни и да правят това, което обичат, тоест да търсят интересни неща.

• - Средно по размер куче;
• - Има слабо слюноотделяне;
• - Изисква грижи веднъж на два дни;
• - Нехипоалергенна порода;
• - Кучето е подходящо за собственици с малък опит;
• - Изисква известно ниво на обучение;
• - Предпочита активните разходки;
• - Предпочита да ходи по час на ден;
• - Доста шумно куче е;
• - Без качества за куче-пазач;
• - Разбира се с другите домашни любимци;
• - Идеален е за семеен живот.

Грижи за басет хаунд

Грижа за козината

Козината е гладка и не изисква специални грижи. Обикновено е достатъчно да разресвате кучето веднъж седмично с четка. Почиствайте гънките на кожата, ако е необходимо, и редовно проверявайте дългите уши, за да идентифицирате и коригирате проблемите възможно най-рано.

Хранене

Диетата на вашето куче трябва да осигурява оптимален баланс на всички основни хранителни групи и имайте предвид, че кучето ви трябва винаги да има достъп до прясна и чиста вода. Важно е редовно да оценявате състоянието на тялото, за да поддържате кучето си в перфектна форма. Също така не забравяйте да храните домашния си любимец поне два пъти на ден в съответствие с хранителните препоръки, които идват с конкретната порода и вида на храната. Басет хаундите са предразположени към метеоризъм и стомашни проблеми. За намаляване на риска от подобни проблеми се препоръчват по-чести и по-малки хранения.

Болести по Басет Хаунда.

В сравнение с другите породи, Басет Хаунда е доста здрава порода, но има няколко заболявания, които не го отминават. Много кучета от тази порода са предразположени към развитието на глаукома и ектропия (вишневи очи). Възрастните екземпляри могат да заболеят от болестта на Уилебранд.

Като всички дълги кучета с къси лапи, често страдат от болки в гръбначния стълб, особено ако имат проблеми с наднормено тегло. Същото е и за пресукване на червата - опасно за кучето състояние. Появява се и дисплазия на тазобедрените стави.

Физически натоварвания за Басети

Независимо от спокойния си нрав, всички басети все пак се нуждаят от неголеми, но редовни физически натоварвания, които могат да се постигнат с разходки или с игри. Добре е от време на време да се разчесват.  Мокроусти кучета са и от време на време могат да изпускат слюнка, което изисква редовни грижи за кожата около устата. Храненето е нужно да се регулира, за да не води до преяждане. Ушите е добре да се чистят редовно. 

 

Бретонски басет

Бретонският басет, наричан понякога и Бретански басет е куче със среден размер с груба козина и типична форма на басет. Височината й не е толкова малка, колкото тази на басет: 32-38 см при възрастно куче. Възрастно куче тежи около 16-18 кг. Цветове на козината: кафяво, златисто пшенично или червено пшенично. Някои кучета може да имат малко бяло на гърдите.

----------------

Има ли персистиращо повръщане Вашето куче?

Какво е персистиращо повръщане при куче?

Персистиращото повръщане при кучето е болест, която се разпознава по това, че то повръща ясна пенеста течност или му се гади непрекъснато. Това е признак за стомашно дразнене при остър гастрит или някои други заболявания на стомашно чревния тракт. Такова повръщане се появява и при застрашаващи живота болести, като

• остър панкреатит,
• стомашна или чревна непроходимост и
• перитонит.

 

Причини за кучешкото повръщане.

Постоянното гадене и повдигане при кучетата, без повръщане е типично за раздути от газове черва. Докато при повтарящото се повръщане с диария можем да се мисли като за симптом при остър инфекциозен ентерит.

Повръщане, веднага след хранене, най-често е свързано с раздразнение лигавицата на стомаха, предизвиквана от хринично възпаление - гастрит. Ако откривате повръщане у Вашия питомец 4 - 6 часа след хранене, трябва да изключите чрез гастроскопия възможността това да се дължи на поглъщане на чуждо тяло или на новообразувание.

Изнурителното повръщане при кучетата обикновено е резултат на

• чернодробни колики, 
• остър холицистит или
• остър панкреатит.

-------------------------------------------------

Кучето пинчер - дребна, игрива порода.

Произход и разпространение на пинчерите.

Кучето пинчер е забележителна порода кученца, създадена в Германия, но е много популярна и в други европейски страни и по света.Притежава игрив темперамент, ловкост и жизненост. Тези качества си остават с него до края на живота му, като го правят много подходящ за домашен любимец. Освен това е и непредирчив за отглеждане и не му трябват големи пространства.

Пинчерът изисква правилно хранене, иначе може да напълнее и да възникнат различни проблеми със здравето (както е и при хората). Може да се отглежда в малко жилище. Щом влезе в нов дом, кученцето веднага започва да си търси подходящ ъгъл, за да се устрои там леговище. Не е претенциозен, а е приятел с цялото семейство.

Характеристики на пинчера.

Някои пинчери, като котките, са склонни да ловят мишки из къщи, а също и други дребни гризачи из двора. Независимо от дребния си ръст, пинчера винаги е готов да защитава стопанина си и стои до край, даже ако съперника е значително по-голям от него. Лае силно и няма опасност да не го чуете, особено когато Ви предупреждава за опасност.

Описание на породата.

Породата е активна и умна и обича да е в пълно подчинение на стопанина си. Непременно му е нужна дресировка. Правилното възпитание ще помогне да се развият положителни качества, като преданост и любов към децата. Никога не губи своята бодрост и винаги е енергичен. Проявява характер на пазач още от 3-4 месечна възраст.

Пинчера не обича да го оставяте сам и през цялото време трябва да се занимава с нещо. Нужна му е умствена активност. Поради късата си козина, кученцето е чувствително към висока температура. На ръст достига 30 см, а на тегло - 5 кг. Поддава се добре на дресировка за съобразителност, бдителност и самоувереност.

Куче от порода питбул.

Характеристика на породата питбул.

Кучетата от породата питбул са среден размер, с много здраво телосложение и добре изразена мускулатура. Бойно и ловно куче, отличен страж за жилището, телохранител за семейството и приятел с всякакви окраски и комбинации от оттенъци. Ръст от 46 до 56 см; тегло от 15 до 27 кг и продължителност на живот 12-15 години. От пръв поглед си личи, че това е силно куче с характер.

Въпреки суровия си характер, питбула обича децата и си играе добре с тях. Въпреки това има известно недоверие към тази порода. Например, в Швеция е забранено развъждането на питбули, а също и в някои щати на Америка. Често към тях има ограничения да се разхождат само вечер и то с намордник.

Кучешки боеве.

Кучетата от порода питбул са бойни кучета и често се използват за кучешки боеве. След забраната на боевете, кучетата продължават да се развъждат, но боеве се провеждат нелегално, тъй като на изхода от боя се правят залагания. Колкото повече боеве печели едно куче, толкова по-скъпо става.

Поначало, породите питбул нито са толкова кръвожадни, нито са агресивни, а напротив - те са съвсем мирни и адекватни кучета. Проблема е в хората, които започват да обучават такива кучета от най-ранна възраст да се бият. Иначе кучето е послушно и лесно обучаемо. Разбира се, възпитанието трябва да е настойчиво, но не и грубо.

Семейно куче.

При добро отношение, кучето е напълно подходящо за живот в жилището на собственика си. Има добър характер със сила, увереност и интерес към семейството. Винаги проявяват любов към децата. Питбула е дружелюбен и уравновесен, надарен с интелект и винаги е готов да се притече на помощ на стопанина си.

Японски кучета от порода Шикоку (Shikoku)

Порода Шикоку (Shikoku).

Японската порода кучетата Шикоку (известни са още наименованията Шикоку-ину, Кочи-кен, Микава-ину, Shikoku) имат проиход от Япония. Техният номер на стандарта е 319. Мъжките екземпляри обикновено имат ръст от 52 до 55 см, А женските екземпляри достигат на ръст от 46 до 49 см.

Това е една от най-древните японски породи, предназначени за лов на елени и друг едър дивеч. Добри са при всякакво време. Родина на тези кучета е остров Шикоку, разположен не далеч от големия град Осака. Кочи е префектурата и поради това породата понякога се нарича и кочи-кен. Останалите си названия кучето получава също по географски признак, в зависимост от местността, където са развъждани:

• - Awa (Ава),
• - Hata (Хата),
• - Hongawan (Хонгава). 

Характеристика на (Shikoku).

Най-чистопородни се считат кучетата Хонгава, понеже живеят в известна изолация спрямо останалите кучета, а месността е труднодостъпна. Г-н Харуо Изогаи е направил в началото на миналия век много за развитието на месните породи. През 1937 година Шикоку е обявено за паметник на живата природа.

Кучето Шикоку не е признато за отделна порода от всички световни кинологични организации. И в наше време породата е доста рядка и е трудно да се срещне извън Япония. Иначе е силно и издръжливо куче, но му е нужна добра социализация. С другите домашни животни се спогажда. Много е дружелюбно къ стопанина и семейството му. Лесно се обучава, има спокоен, независим характер. Умни и послушни, не вдига излишен шум за нищо.

Страхувате ли се от кучешка тения (Ехинококоза)?

Какво е кучешката тения или Ехинококоза?

Кучешката тения (Ехинококоза) е заболяване при кучетата с хронично протичане, при което се уврежда най-често черният дроб на животното, но е възможно да се засегнат също белите дробове и други органи.

Причинителите са паразити, отнасящи се към т.нар. биохелминти. При своето сложно развитие, освен от краен гостоприемник (куче, вълк, чакал, лисица и др.), те се нуждаят от междинен гостоприемник (човек, селскостопански животни - овце, кози, едър рогат добитък, свине и др.)

Човешката ехинококоза (hydatidosis, или hydatid disease) се причинява от ларвените форми на цестодите (лентовидни червеи) от род Echinococcus:

• Echinococcus granulosus причинява цистозна ехинококоза (cystic echinococcosis), която е най-често срещаната форма
• E. multilocularis причинява алвеоларна ехинококоза (alveolar echinococcosis)
• E. vogeli причинява полицистозна ехинококоза (polycystic echinococcosis)
• E. oligarthrus е много рядка причина за човешка ехинококоза

Развитие и разпространение.

Зрелият Echinococcus granulosus (3 до 6 mm дълъг) пребивава в тънките черва на крайните гостоприемници, кучета или други месоядни. Полово зрелите проглотиди освобождават яйца, които преминават във фекалиите.

След поглъщане от подходящ междинен гостоприемник (при естествени условия: овце, кози, свине, говеда, коне, камили), яйцата се излюпват в тънките черва и освобождават онкосфери, които проникват през чревната стена и мигрират по кръвоносната система до различни органи, най-често до черния дроб или белия дроб.

В тези органи онкосферата се развива в циста, която постепенно се уголемява, произвеждайки протосколекси и дъщерни цисти, които изпълват цялата й празнина. Крайният гостоприемник се заразява чрез поглъщане на съдържащи цисти органи на заразени междинни гостоприемници.

След поглъщането протосколексите евагинират (вдлъбват се), прикрепят се към чревната мукоза (лигавица), и се развиват в зрели форми в рамките на 32 до 80 дни. Същият жизнен цикъл се наблюдава при E. multilocularis (1.2 до 3.7 mm), със следните различия:

• крайните гостоприемници са лисици, а до по-малка степен кучета, котки, койоти и вълци;
• междинните гостоприемници са дребни гризачи;
• ларвният растеж (в черния дроб) остава в пролиферативен стадий, в резултат от инвазиране на околните тъкани.

При E. vogeli (до 5.6 mm дължина)

• крайните гостоприемници са кучета;
• междинните гостоприемници са гризачи;
• ларвните стадии (в черен, бял дроб, други органи) се развиват вътрешно и външно, като образуват множество мехурчета.

E. oligarthrus (до 2.9 mm дължина) има жизнен цикъл, който включва представители от сем. Felidae като крайни гостоприемници и гризачи като междинни гостоприемници.

Заразяване на хората с кучешка тения.

Хората се заразяват при поглъщане на яйца, с последващо освобождаване на онкосфери в тънките черва и развитие на цисти в различни вътрешни органи.

E. granulosus се среща практически в цял свят, но най-често в райони за паша, където съществува вероятност кучета да погълнат органи от заразени животни. E. multilocularis се среща най-често в северното полукълбо, включително Централна Европа и северните части на Европа, Азия и Северна Америка. E. vogeli и E. oligarthrus се срещат в Централна и Южна Америка.

Инфекцията с кучешка тения най-често не се забелязва с години, преди уголемяващите се цисти да причинят признаци на заболяване в засегнатите органи. При засягане на черния дроб може да се наблюдават коремни болки, уголемяване в областта на черния дроб, запушване на жлъчния канал.

При засягане на белия дроб може да се наблюдава болка в областта на гърдите, кашлица, храчене на кръв. Разкъсване на цистите може да доведе до развитие на треска, уртикария, еозинофилия, анафилактичен шок, както и разсейване на цистите.

Могат да бъдат засегнати и други вътрешни органи (мозък, кости, сърце), като в резултат се развиват съответните признаци. Echinococcus multilocularis засяга черния дроб като бавно растящ, деструктивен тумор, с коремни болки, запушване на жлъчния канал и понякога метастатични усложнения в белите дробове и мозъка.

Echinococcus vogeli засяга главно черния дроб, където се развива и оказва влияние като бавно растящ тумор; развитието на вторични цисти е обичайно усложнение.

Диагноза и лечение на ехинококоза.

Диагнозата на ехинококозата се основава най-често на ултразвукография, подкрепена от положителни серологични изследвания. Хирургическата интервенция е един от най-популярните методи за лечение на ехинококозата, макар отстраняването на паразитните маси да не е 100% ефективно. След операцията понякога може да се наложи медикаментозно лечение.

Индивидуалната профилактика е свързана главно със стриктната лична хигиена на ръцете и грижливото измиване на плодовете и зеленчуците преди тяхната употреба. Стопански полезните кучета и тези които се отглеждат по домовете, периодично, по схема, задължително се подлагат на дехелминтизация (обезпаразитяване), в т.ч. и против кучешка тения.

Особено важен е ветеринарно-санитарният контрол при клането на животни. Ехинококозните органи на заразени с кучешка тения животни се унищожават задължително.
-------------------------------------------------

Полски харт (Polish Greyhound) - порода полско куче.

Полски харт е порода полско куче, като оригиналното му наименование е „Polish Greyhound“ и имат произход от Полща. На ръст тази порода достига от 68 до 80 см височина, като за женските екземпляри тя е 68-75 см, а за мъжките  - от 70 до 80 см.

Ако добре познавате породата Polish Greyhound или имате непосредствени наблюдения върху нея, може да добавите в коментари още подробности за нея. Номер на стандарт на Полски Харт е 333.

Тетанусът не е чак толкова опасен за Вашето куче, но ...

Clostridium tetani - причинител на тетанус.

Тетанусът е инфекциозна болест с причинител Clostridium tetani. Засяга почти всички топлокръвни животни, но все пак кучетата притежават известна естествена резистентност (устойчивост) срещу нея. Тетанусният бацил присъства в чревния тракт на някои животни, без да причинява заболяване.

Обикновено се намира в почва, замърсена с конски и говежди тор. Инфекцията прониква през наранена кожа или отворена рана (ръждивият пирон е класически пример). Симптомите обикновено се появяват рано – след няколко дни, но са възможни и закъснения от няколко седмици.

Тетанусните бактерии виреят най-добре в тъкани с ниска концентрация на кислород. Идеалната им среда за развитие е дълбока, затворена отгоре рана или в девитализирани (умъртвени) и силно замърсени тъкани, където се произвежда тетаничен токсин (невротоксин), който засяга нервната система.

Симптоми на тетануса при кучетата.

Симптомите на болестта при кучето са доста характерни и се изразяват в спастични контракции и изпъване (ригидни екстензии) на крайниците, трудно отваряне на устата и мъчително преглъщане, ретракция на устните и очите, изпъкване на третия клепач. Контракцията на челните мускули причинява изправяне на ушите.

Най-малкото раздразнение предизвиква мускулни спазми. Симптомите са подобни на тези при стрихниново отравяне. Смъртта настъпва от дехидратация (обезводняване), изтощение и затруднено дишане вследствие на парализа на дихателната мускулатура.

Лечение на кучешки тетанус.

Фаталният край може да се избегне при навременно ветеринарно лечение. Правят се инжекции с тетанусов антитоксин, антибиотици, седативи, венозно вливане на течности. Грижите за раната подобряват хода на болестта.

Кучетата могат да бъде предпазени от развитие на тетанус, ако раните се лекуват своевременно. Понеже естествената им резистентност е доста висока, обикновено не е необходима ваксинация. Все пак за куче, което пази стадо от домашни животни и обитава обори, ваксинирането е желателно.
-------------------------------------------------