Кучето ни е приятел от дълбока древност.
За мнозина кучето е пръв приятел на човека. И това наистина е така. Опитомено преди около 100 000 години, това е първото същество, застанало до човека в зората на човешката еволюция. Днес, хиляди години след появата на Homo Sapiens, вече съществуват над 300 породи, селектирани за - следотърсачи,
- ловци,
- помагачи,
- пазачи.
Има ли омраза към кучетата?
За останалата част от хората кучето е онази жива твар, от която трябва да пазят себе си и децата си. Дали наистина е така? Дали не грешат? Насаждайки в наследниците си омраза към това животно, не е ли насаждане и омраза към всяко живо същество? Въпроси, които чакат своите отговори. Въпроси, на които ще се опитам да отговоря.
Много са породите кучета, които населяват Земята ни днес.
Ако зададете въпрос на ловеца: "Би ли отишъл на лов без куче?" отговора ще е "Не". За него то е неизменния спътник. Не зная дали си спомняте за рекламата, която се въртеше доста време по телевизионните приемници. В нея ставаше въпрос за вземане и отглеждане на Голдън Ретривъри за подпомагане на слепи.
За породите кучета, за нуждата от тях ще стане въпрос тук. За проблемите, които съпътстват тяхното отглеждане. За болестите им. За характера и нрава им. За това как ние - хората проявяваме ненужна агресия към тях. За това какви мерки трябва да вземе държавата, за да опази нас и наследниците ни от ненужното агресивно поведение към животните.
